Разпространение. Малината е разпространена из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Rudi idaei-) и плодовете (Fructiis Rubi idaei).
Химичен състав. Листата съдържат флавоноиди, танини, витамин С, каротен, органични киселини и др. Плодовете съдържат около 10% захари (глюкоза, фрук-тоза и захароза), органични киселини — предимно лимонена и ябълчна, но също и салицилова киселина, танини, пектини, антоцианови пигменти, витамин С, каротен и др.
Действие. В прясно състояние или под форма на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно, общоукрепващо, по-тогонно и тонизиращо средство.
Приложение. Изсушени, плодовете на малината се употребяват като потогонно средство самостоятелно или в състава на комбинирани потогонни чаеве при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища.
В народната медицина се препоръчва използуването на листата и корените на малината при някои стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, стомашни и чревни колики, повишена киселинност). Външно запарка от малинови листа се прилага за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и при гърлобол.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сушени плодове и 250 см³ вряща вода или от 1 супена лъжица листа или корени и 250 см³ вряща вода. Изпива се след прецеждане като топъл чай.
Дюля — Cydonia oblonga Mill.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Дърво, високо 3–5 м, или храст. Стволът е покрит с тънка, лю-щеща се на люспи, тъмносива кора. Листата са последователни, с къси дръжки, широко яйцевидни или широко елипсовидни, целокрайни, в основата закръглени или сърцевидни, отгоре голи, тъмнозелени, отдолу сивовлакнесто наплъстени. Цветовете са единични, 4–5 см в диаметър, бледорозови. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са многобройни. Плодът е с крушовидна или ябълковидна форма, 3–15 см в диаметър, петгнезден. Семената са клиновидни или обратно яйцевидни, ръбести, почти тристенни, до 10 мм дълги, червепокафяви, по 4–8 във всяко гнездо. Цъфти април—май.
Разпространение. Отглежда се из дворове и градини в цялата страна, предимно в предпланински и планински райони до 1400 м надморска височина, понякога и подивява.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват семената (Semen Cydoniae).
Химичен състав. В семенната обвивка се съдържа около 20% слузно вещество. Семената съдържат цианогенния гликозид амигдалин, малко дъбилни вещества и около 15% тлъсто масло. От семената чрез накисване във вода се получава слузен разтвор (Muciiago Cydoniae). Той се приготвя от цели семена със студена вода, за да се избегне извличането на амигдалина.
Действие. Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт.
Приложение. Семената на дюлята се използуват при остри възпаления на дихателните органи (ларингита, фарингита, трахеоброн-хити) и на стомашно-чревния канал (гастроентерити и др.). Използува се още при напукана кожа, при изгаряния.
Начни на употреба. Накисват се семена от дюля (1 чаена лъжичка на 100 см³ вода) и се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Пие се по 50 см³ 3 пъти дневно.
Бял оман — Inula helenium L.
Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 45) с дебело, късо, ме-сесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100–150 см високи, набраздени, на върха разклонени. Листата са последователни, отгоре с редки власинки, отдолу гъсто мъхесто влакнести. Приосновните листа са до 50 см дълги, елипсовидни или продълговато яйцевидни, заострени, към основата постепенно стеснени в дръжка, дълга почти колкото петурата. Стъбловите листа са по-дребни, 10–30 см дълги, продълговато яйцевидни; долните с къси дръжки, горните приседнали. Съцвстията са кошнички с диаметър 6–7 см, разположени единично на върха на стъблото и клонките. Обвивните листчета на кошничката са керемидообразно наредени. Цветовете са жълти; крайните са езичести плодникови, около 30 мм дълги, средните са двуполови, тръбести, с 5 зъбчета. Цъфти от юни до септември.