Разпространение. Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, по-често над 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.
Употребяема част. Използуват се корените с коренището (Radix Iruiiae, Rhizoma Iniilae cum radicibus), събрани късно през есента или през ранна пролет.
Химичен състав. Дрогата съдържа 1–3% етерично масло, кристалната част на което, наречена хеленин, представлява смес от три сесквитерпенови лактони от селинанов, тип — алантолактон, изоалантолактон и дихидроалантолактон. Освен хеленин в етеричното масло се съдържат алантова киселина, алантол и проазулен. Наред с етеричното масло в корените се съдържат полизахарпдът инулин (около 40%), незначително количество алкалоиди, тритерпени от типа на фриделина, стигмастерол и др. В листата е установено горчиво вещество — алантопикрин.
Действие. Коренището и корените на белия оман са популярни в народната медицина на много страни. Притежават отхрачващо, се-кретолитично и противовъзпалително действие.
Приложение. Корените и коренището се използуват при различни възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, белодробни възпаления и др.), особено при такива с гъсти бронхиални секрети и кашлица. Прилагат се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал (диарии, язва, гастрит и др.), стимулират апетита и подобряват храносмилането. Имат и жлъчегонно действие и могат да се използуват при някои заболявания на жлъчните пътища.
В българската народна медицина белият оман се препоръчва още при болезнена менструация, хемороиди, при кожни заболявания, при чревни паразити и др.
Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя отвара (1 супена лъжица ситно нарязани корени на 1/2 л сода), като варенето продължава 10 мин. От прецедената и изстинала отвара се взема по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. Противовъзпалителното действие на дрогата в съчетание с известно противомикробно действие прави оправдано външното прилагане на отвара и воден извлек от бял оман за лечение на кожни заболявания (екземи, рани, язви. сърбеж, копривна треска и др.), възпаления на венците, зъбобол (гаргара). Препоръчват се мехлеми (напр. 1 част прах от корени в 10 части свинска мас или маслиново масло).
Известно е „омановото вино“ (100 г корени се накисват в 1 л червено вино при често разклащане. След 7–8 дни виното се прецежда и от него се пие по 1 кафена чашка преди ядене). В българската народна медицина омановото вино се употребява като укрепващо и апетитостимулиращо средство.
Лечебна ружа — Althaea officinalis L.
Сем. Слезови — Malvaceae
Описание. Многогодишно сивозелено тревисто растение (прил. 46) с късо де-бело коренище и дълги до 50 см белезникави корени. Стъблата са 60 — 150 см високи, цилиндрични, в долната част вдървенели. Листата са последователни, 5–15 смдълги, с дръжки, кадифено мъхести; долните и средните недълбоко три- или петделни, най-горните цели. Цветовете са бледорозови до почти бели, 2–3 см в диаметър, с къси дръжки, събрани в пазвите на листата. Чашката е с 5 триъгълни остри дяла и подчашка от 8–12 линейни листчета, сраснали в основата. Тичинките са многобройни, сраснали почти до прашниците в обща тръбица. Плодът е плосък, дисковиден, при узряване се разпада на 15–25 плодчета, гъсто покрити по тръбната страна със звездовидни власинки. Цъфти юли—август.
Разпространение. Растението се среща по влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна.
Употребяема част. Използуват се корените (Radix Althaeae), листата (Folia Alltiaeae) и цветовете (Fiores Althaeae). Корените се изваждат през есента. Предпочитат се корените от двегодишни растения, тъй като имат най-високо съдържание на слузни вещества. Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязват на късове. Листата се берат през лятото, преди да са почнали да жълтеят, а цветовете в началото на цъфтежа.
В България освен лечебната ружа се срещат още 7 вида, които се различават главно с по-дългите си от 2 см венчелистчета и с наличие на не повече от 6–7 листчета на подчашката. Само два вида: А. hirsuta L. (четинесто влакнесто едногодишно растение) и А. cannabina L. ( с дълбоко три или петделни листа) имат по-къси от 2 см венчелистчета, но от тях лечебната ружа се различава с по-късите от листата дръжки на съцветията и с кадифено мъхестите си листа.