Градински чай — Salvia officinalis L.
Сем. Устноцветки — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сивозелени стъбла (прил. 48), високи 20–50 см. Листата са срещуположни, с дръжки, най-горните приседнали, продълговати или ланцетни, 3–8 см дълги, с грапава повърхност, отдолу със силно изпъкнали жилки. Цветовете са събрани по 6–12 в прешлени на върха на клонките и образуват рехави класовидни съцветия. Венчето е синьовиолетово, двуустно, 20–25 мм дълго, Тичинките са 2, скрити под горната устна. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви или черни, почти кълбовидни орехчета. Цьфти юни—юли.
Разпространение. Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява. Произхожда от Средиземноморската област.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Salviae) и цялата надземна част (Herba Salviae) за получаване на етерично масло (Oleum Salviae).
Химичен състав. Съдържа 1–2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол — 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) — 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият дву-терпенов лактон карназол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), в-ситостерол, витамини (B1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина .
Действие. Поради съдържанието на етерично масло градинският чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокаш-лично действие.
Приложение. Употребява се при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Успокоява стомашни болки и действува благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.
Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани — при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се изполузва за инхалации.
Начин на употреба. Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вряща вода се използува за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см³ вряща вода.
Очанка — Euphrasia officinalis L. (Е. rosikoviana Hayne)
Сем. Живеничеви — Scrophularfaceae
Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 49) с изправено, разклонено стъбло, високо 10–20 см, с яйцевидни, назъбени, приседнали листа, покрити с власинки. Цветовете са бели или бледорозови, с лилави жилки, дребни, приседнали в пазвите на листата. Чашката е звънчевидна, четириделна, венчето е с тръбица, по-дълга от чашката и двуустен отвор. Тичинките са 4. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти през юли—август.
Разпространение. Расте по ливадите, храстите и горите из цялата страна и в планините до 2000 м надморска височина.
Употребяема част. Събират се стръковете (Herba Euphrasia) в период на цъфтеж.
Химичен състав. Съдържа дъбилни вещества, етерично масло, горчиви и слузни вещества, антоциани, гликозиди с неизучен състав.
Действие. Противовъзпалително, омекчително, затягащо.
Приложение. При възпаление на ларинкса, заболявания на стомаха и червата, жълтеница и като добро средство за засилване на зрението.
В народната медицина се препоръчва освен при споменатите вече заболявания и като средство против кашлица, при липса на апетит, диария и др.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици от билката и 500 см³ вода. След прецеждане се пие по 100 см³ преди ядене 4 пъти дневно.
Салеп — Orchis sp. div.
Сем. Салепови — Orchidaceae
Описание. Многогодишни тревисти растения с прави неразклонени стъбла и две подземни грудки, които в същност са грудковидно задебелени корени. Листата са с успоредно жилкуване. Цветовете са неправилни, събрани на върха на стъблото в съцветие грозд или клас. Околоцветните листчета са събрани в шлем или са раз-перени. Устната в основата е видоизменена в шпора. Тичинката с само една. Плодът е разпуклива кутийка.
Употребяема част. Използуват се грудките (Tubcra Saicp) от следните видове: