Начин на употреба. Съществуват различни начини на приготвяне и употреба на дрогата. При остри катари на горните дихателни пътища се правят инхалации, като 20 г дрога се поставя в 250 см³ вряща вода. За вътрешна употреба се приготвя отвара от 100 г борови връхчета и 2 1/2 л вода, която се вари, докато течността остане 1/2 л. Изстиналата и прецедена отвара се подслажда със захар, мед или небет-шекер и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.
При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани с отвара от 500 г дрога, варена в продължение на 30 мин с 5 л вода и прибавена към водата за вана.
Поради богатото съдържание на витамин С от листата на бора се приготвя витаминозна напитка (50 г борови иглички се варят с 250 см³ вода в продължение на 20 мин и след изстиване се прецеждат). За подобряване на вкуса може да се прибави сок от лимон и захар.
Сладка папрат — Polypodium vulgare L.
Сем. Папратови — Polypodiaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 51) с хоризонтално, пълзящо коренище, често разположено и пад земята, покрито с кафяви, ланцетни, за-острени на върха люспи. Листата са 10–40 см дълги, разположени почти вертикално в две редици по горната повърхност на коренището. Листната дръжка с жълта или зеленикава, обикновено no-къса от петурата, при основата съчленена. Листната петури е кожеста, удължено триъгълна, до продълговато ланцетна, дълбоко пересто изрязана почти до средната жилка, от всяка страна с до 20 дяла. Листните дялове са линейни, заострени или тъпи. Сорите са кръгли, разположени в две редици по долната страна на листните дялове, без ципесто покривало (индузий). Образуват се през юли—август.
Разпространение. Расте по влажни сенчести скали и каменливи места в горите из цялата страна.
Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Polypodii, Rhizoma Filicis dulcis), събрано през есента.
Химичен състав. Съдържа дъбилни, слузни и горчим вещества, смоли, белтъчини, сапонини, захари, манит, тлъсто масло, ябълчна, глициризинова и стеаринова киселина.
Действие. Коренището на сладката папрат действува смекчаващо и протнвокашлично. Притежава още жлъчегонно, лаксативно (очисти-телно) и пикочогонно действие.
Приложение. Употребява се при остри възпалителни заболявания ка горните дихателни пътища, при чернодробно-жлъчни заболявания, при запек. В народната медицина се използува и при глисти.
Начин на употреба. Приготвя се най-напред студен извлек (3 чаени лъжички стрита на прах дрога се залива с 250 см³ студена вода и се оставя да кисне 8 ч, след което се прецежда) и след това запарка (останалата след прецеждането дрога се залива с 250 см³ вряща вода и след 15 мин се прецежда). Смесват се студеният извлек и запарката и от получената течност се пие няколко пъти дневно.
Великденче — Veronica officinalis L.
Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae
Описание. Многогодишно влакнесто тревисто растение (прил. 54) с пълзящо или приповдигащо се стъбло и изправени цветоносна клонки. Листата са срещупо-ложни, широко яйцевидни или елипсовидни, 1,5–4 см дълги и 1–2 см широки, с къси дръжки. Цветовете са светлосини, 6–7 мм в диаметър, събрани в многоцветни гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на стъбловите листа. Чашката и венчето са четириделни. Тичинките са 2. Плодът е двугнездна многосеменна кутийка. Цьфти от май до август.
Разпространение. Расте из гори и храсталаци доста често в цялата страна до 2000 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Veronicae), събрана в началото на цъфтежа. Да не се смесва с многобройните други видове от род Veronica, разпространени у нас, на които съцветието е връхно или чашката е петделна, или стъблото и листата не са влакнести, или цветните дръжки са по-дълги от чашката.
Химичен състав. Съдържа иридоидни гликозиди, главно аукубин, а също и вероникозид и ладрозид. Освен това са установени дъбилни и горчиви вещества, сапонини, малко етерично масло, манитол, в-ситостерол, фенолни киселини, флаво-ноиди, захари, витамин С, каротен, органични киселини (ябълчна, лимонена, млечна), смолисти вещества и минерални соли.
Действие. Дрогата има противовъзпалително, антисептично и отхрачващо действие.
Приложение. Прилага се при заболявания на дихателната система (бронхити, бронхиална астма и др.) Проявава се още като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, заради което се използува от народната медицина при бъбречнокаменна болест и възпаление на пикочните пътища. В народната медицина се прилага още при някои чернодробно-жлъчни заболявания, при умствена умора, запек и др., а външно (настойка в растително масло) — при някои заболявания на кожата (циреи, изгаряния, гнойни рани).