Начин на употреба. Дрогата се употребява под формата на запарка — 1 супена лъжица ситно нарязана дрога на 250 см³ вряща вода.
След изстиване и прецеждане се пие по 1 кафена чашка 3–4 пъти дневно.
За външна употреба се приготвя настойка в отношение 1 част дрога на 10 части маслинено масло.
Миризлива теменуга — Viola odorata L.
Сем. Теменугови — violaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 52) със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с розетка от листа и 10–25 см дълги, вкореня-ващи се надземни издънки. Листата са с дълги дръжки, закръглено бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, в основата дълбоко и тясно, сърцевидни, плитко, ситно и тъпо назъбени. Цветовете са разположени по един в пазвите на розетковите листа, 1,5–2,5 см високи, виолетови или сини, рядко бели, с приятна миризма. Плодът е многосеменна широко яйцевидна до сферична кутийка, разпукваща се при узрязане на 3 дяла. Цъфти март—април.
Разпространение. Расте из просветлени листопадни гори и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizorna et radix Violae, Rhizoma Violae cum radicibus) и цветовете (Flores Violac).
Химичен състав. Коренището и корените съдържат сапонини, флавоноиди, гор-чиви вещества, незначително количество етерично масло, гликозида виолутозад (метилов естер на салициловата киселина, гликозидно свързан с вицианоза).
Цветовете съдържат етерично масло, антоциановия гликозид цианин (циани-дин-3,5-диглокозид), захари, органични киселини, слузни вещества и др.
Действие. Цветовете на миризливата теменуга имат секретолитично (втечняващо бронхиалните секрети), отхрачващо и дезинфекционно действие. Имат още потогонно действие и успокояват нервната система.
Приложение. Използуват се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма, коклюш. В народната медицина се прилагат още при нервно безпокойство, безсъние, нервно сърцебиене, хистерия.
Начин на употреба. Две чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 см³ вода (студена) и се оставя 1 ден. Това е еднодневната доза. Може да се приготви и сироп: 50 г ситно нарязана дрога се залива с 200 см³ вряща вода и се оставя 24 часа, след което се прецежда п се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно.
Да се има предвид, че при по-големи дози може да се предизвика повръщане.
Трицветна теменуга — Viola tricolor L.
Сем. Теменугови — Violaceae
Описание. Едногодишно или двегодишно тревисто растение (прил. 53) с 10–40 см високо стъбло. Листата са тъпо назъбени. Долните са широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, изведнъж стеснени в дръжка, до два пъти по-дълга от петурата; средните са елипсовидни до лапцетни, в основата клиновидно стеснени с много къса дръжка до почти приседнали. Цветовете са единични, 2–3 см дълги, зигоморфни, разположени в пазвите на горните и средните листа, с 3–12 см дълга дръжка. Чашката и венчето са петлистни. Горните венчелистчета са тъмновиолетови, широко обратно яйцевидни, страничните са по-светловиолетови, извити встрани, долното е почти триъгълно, на върха врязано, с 15–20 мм дълга шпора, бледовиолетово, рядко жълто или бяло, с 5–7 по-тъмни жилки, в основата оранжево. Цъфти от май до септември.
Разпространение. Расте по тревисти места, из ливади и пасища, в храсталаци и като плевел в обработваеми площи до 1800 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Violае tricoloris), събрани по време на цъфтеж. Да не се смесва с останалите около 30 вида от род Viola, разпространени у нас!
Химичен състав. Съдържа флавоноловия гликозид рутин, незначително количество етерично масло, сапонини, слузни вещества и танини. Трицветната теменуга е много богата на каротеноиди: в-каротен (до 40 мг%), специфичен каротеноид е виолоксантинът. В цветовете се съдържат антоцианови гликозиди: виоланин (про-изводно на делфинидина с глюкоза, рамноза и хидрооксиканелена киселина), делфинидин-3-глюкозид и пеоинидин-3-глюкозид.