Действие. Трицветната теменуга се ползува с името на добро отхрачващо средство. Отхрачващото и действие се отдава на сапонините. Притежава също противовъзпалително и диуретично действие.
Приложение. Употребява се при възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, кашлица с гъсти секрети). В народната медицина се използува още като диуретично средство, при подагра, ревматизъм, като потогонно и „кръвоочистително“ средство, при различни кожни заболявания.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога с 250 см³ вряща вода и след изстиване и прецеждане се пие по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. При необходимост от по-силно отхрачващо действие се взема в по-голямо количество — по 1 кафена чашка 3–4 пъти дневно.
Да се има пред вид обаче, че в големи дози отварата от теменуга може да предизвика дразнене на стомашно-чревния тракт с гадене, повръщане и диария.
Иглика — Primula veris L. (Primula officinalis (L.) Hill)
Сем. Игликови — Primulaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 55) с тъпо, едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма и широка крилата дръжка, събрани в при-основна розетка. Повърхността на листата е набръчкана, тъй като жилките от горната страна са силно вдлъбнати, а от долната — силно изпъкнали. Цветоносният стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко едри цвята, събрани в сенниковидно съцветие. Чашката е тръбесто звънчевидна, неопадлива, с 5 зъбчета. Венчето е яркожълто, фуниевидно в основата, в горната част разперено, петделно. Плодът е яйцевидна, разпуклива, многосеменна кутийка. Коренището е право или извито, сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм белезникави коренчета. Цъфти рано през пролетта — от март до юни.
Разпространение. Расте из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони на страната.
Употребяема част. Използуват се коренището и корените (Radix ct Rhizoma Primulae), цветовете (Florcs Primulae ) и листата (Folia Primulae). Коренищата с корените се събират преди цъфтеж — през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят — през юни, а цветовете през март—юни, листата — през март—май, по време на цъфтеж.
Химичен състав. Коренището и корените съдържат тритерпенови сапонини, от които главният е примулова киселина А (от 5 до 10%), гликозидите примверин и примулаверин, чийто агликони са производни на салициловата киселина. Съдържат се още кетехинови дъбилни вещества и около 0,25% етерично масло. Листата съдържат до 2% сапонини, дъбилни вещества и 5% аскорбинова киселина; цвето-вете — сапонини и флавоноиди.
Действие. Корените на игликата поради богатото съдържание на сапонини притежават отхрачващо действие. Те предизвикват втечняване на бронхиалните секрети и улесняват тяхното изхвърляне. Имат известно потогонно и днуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действуват успокоително.
Приложение. Най-широка е употребата на корените на игликата при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип. Използуват се още при възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, шипове и др. Поради голямото съдържание на витамин С и на провитамин А листата на игликата се използуват в много страни като пролетна салата против отпадналост, главоболие, при скорбут (недоимък на витамин С), не-доимък на витамин А и др. Цветовете на игликата се прилагат в народната медицина при нервна слабост, безсъние, главоболие.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно счукани сухи корени и 250 см³ вода. Вари се 10 мин, след което запарката се прецежда и се подслажда със захар или с мед. Взема се по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. От цветовете или листата се приготвя запарка, като 8–10 г дрога се зализа с 250 см³ вряща вода и се прецежда след 15 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.
Подбел — Tussllago farfara L.
Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 56) с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4–15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обливка от един ред листчета. Съцветиото легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти крайните са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава са появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10–20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу — бяло напластени. Цъфти от февруари до април.