В народната медицина анасонът се употребява за стимулиране па млечната секреция у кърмачките.
Начин на употреба. Прави се запарка от 1 чаена лъжичка счу-кани плодчета с 1/2 л вряща вода. След 1 час запарката се прецежда, Пие се по 1/2 чаена чаша преди ядене.
Бедреница (каменоломков анасон) — Pimpinella saxifraga L.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание. Многогодишно тревисто растение с 15–60 см високо стъбло (прил. 58). Приосновните листа са разположени в розетка, с дълги дръжки, перести, с 3–7 двойки странични дялове; дяловете са яйцевидни, назъбени до дълбоко нарязани, в основата закръглени или нишковидни. Средните стъблови листа са почти два пъти перести с тесни, клиновидно стеснени дялове или с напълно редуцирана петура. Съцветието е сложен сенник с 6–25 главни лъча, в основата без обвивка или с 1–4 нишковидни листчета. Цветовете са бели, жълтеникаво-бели или по-рядко розови. Плодовете са 2–2,5 мм дълги, широко яйцевидни. Цъфти юни—август.
Разпространение. Растението се среща по тревисти и каменливи места, из храсталаци и окрайнини на гори в предпланините и планините от 400 до 1800 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се коренът (Radix Pimpineliae).
Химичен състав. Съдържа кумариновия дериват умбелиферон п фуранокума-риниите пимпенелин, изопимпинелин, бергаптен, изобергаптен и др. От корена е получено и етерично масло (0,70%) със син цвят, съдържащо около 10% азулени. Освен топа са установени дъбилни и смолисти вещества, сапонини, нишесте, захари, белтъчни вещества и др. Плодовете съдържат 1–6% етерично масло, а ендо-спермът е богат на тлъсто масло (30%).
Действие. На растението се приписват разнообразни действия. Наличието на етерично масло и сапонини обуславя неговия отхрачващ, секретолитичен ефект. Притежава още съдоразширяващо, спазмолитично, диуретично, потогонно действие.
Приложение. Корените се използуват при катар на горните дихателни пътища, при ларингит с пресипнал глас, при бронхит и бронхиална астма. В народната медицина се използуват още при заболявания на пикочните пътища, при различни нарушения на храносмилателната система — за стимулиране на апетита, при болезнени спазми на стомаха и червата, газове в червата, при подагра, ревматизъм и др. Външно отварата от сварения на каша корен под формата на лапа се прилага при някои кожни заболявания.
Начин на употреба. Прави се най-напред студен извлек; 1 чаена лъжичка ситно стрит корен се залива с 250 см³ студена вода и след 8 ч се прецежда; същата дрога се залива с 250 см³ вряща вода и след 10 мин се прецежда. Двете течности се смесват и полученият екстракт се изпива за 1 ден.
Исландски лишей — Cetraria islandica (L.) Ach.
Сем. Пармелиеви — Parmeliaceae
Описание. В исландския лишей са обединени два растителни организма — гъба и водорасло, които се намират в симбиоза (съжителство) (прил. 59). Та-лусът му е плосък, неправилно вилужно разклонен, понякога с тръбовидни завити дялове. Горната повърхност е кафявозелена, а долната — сивобелезникава. Ръбът на разклоненията има дребни зъбчета, характерни за този вид. По повърхността на талуса се намират плоски, овални, наподобяващи щит спороносни плодни тела — апотеции, които отначало са светли, а впоследствие стават кафяви.
Разпространение. Среща се из гористите и скалистите области на по-високите планини у нас.
Употребяема част е талусът на растението, събран в сухо време.
Химичен състав. Съдържа 50–60% полизахаридно вещество, което се състои от лихенин, разтворим в гореща вода, и изолихенин, който се разтваря в студена вода. Високото съдържание на полизахариди прави исландския лишей една от най-добрите слузни дроги. Горчивият вкус на дрогата се дължи на фураропрото-цетраровата киселина (до 3%), а увеличаващото резорбцията действие — на протолихестериновата киселина (1,5%). В състава на дрогата влиза и усниновата киселина, която има антибиотично действие.
Действие. Исландският лишей упражнява покривно, защитно и смекчаващо действие върху лигавицата на дихателните пътища и стомашно-чревния канал.