Приложение. Използува се за успокояване на кашлицата при катари на горните дихателни пътища, при бронхит, бронхиална астма, коклюш, туберкулозна кашлица.
Използува се широко в народната медицина още за възбуждане на апетита и за лекуване на редица стомашно-чревни заболявания — гастрит, ентероколит, атония на стомаха, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария, хроничен запек и др.
Начин на употреба. Една супена лъжица счукана дрога се за-парва с 250 см³ вода и се вари 5 мин. След изстиване се прецежда и се пие по 1–2 супени лъжици 4–6 пъти дневно, за предпочитане преди ядене.
Бударица — Gaieopsis tetrahit L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Едногодишно растение с 15–40 см високо, четириръбесто стъбло с власники (прил. 60). Листата са срещуположни, долните са яйцевидни, а горните — ланцетни, назъбени. Цветовете са розовочервени или почти бели. Венечната тръбица е не по-дълга от чашката; горната устна е шлемовидна, а долната триделна с обратно сърцевиден среден дял, в основата от горната страна с два кухи роговидна израстъка. Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти през юни—август.
Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места и като плевел из посевите.
Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Herba Galeopsidis).
Химичен състав. Съдържа около 1% силикати (от тях около 0,25% разтворими във сода), малко етерично масло, 5–10% танини, флавоноиди, иридоидния гликозид галиридознд, смоли, мазнини, восъци и др.
Действие. Дрогата оказва отхрачващо действие.
Приложение. Използува се за лечение на бронхити с гъсти секрети, бронхиална астма, кашлица при белодробна туберкулоза и други заболявания (като помощно средство). В народната медицина бударицата е била използувана и при анемии.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см³ вряща вода. Вари се 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.
Сапунче — Saponaria officinalis L.
Сем. Карамфилови — Caryophyliaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 61) с дълго, пълзящо, разклонено коренище и цилиндрични, отвън червенокафяви, надлъжно набраздени корени. Стъблата са 30–70 см а понякога и до 1 м високи, приповдигащи се или изправени, в горната част слабо разклонени. Листата са срещуположни, ланцетни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, заострени, 5–12 см дълги, с 3 надлъжни жилки, в основата стеснени в много къса дръжка или приседнали. Цветовете са бели или бледорозови, разположени по 3–7 в пазвите на горните листа и образуващи на върха на стъблото метличести съцветия. Чашката е тръ-беста, до 2 см дълга. Венчелистчетата са 5. Тичинките са 10. Плодът е продълговато яйцевидна многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.
Разпространение. Расте по влажни песъчливи и чакълести места край реки и потоци, из храсталаци и горски поляни в низините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се корените (Radix Saponariae) и цъфтящата надземна част (Herbs Saponariae).
Химичен състав. Корените съдържат около 5% сапонини, главно сапорубин и сапорубинова киселина. Сапорубинът е трнтерпенов сапонин с агликон гипсогенин. В листата е установен флавоноловият гликозид сапонарин (7-0-глюкозилизови-тексин), който при хидролиза дава изовитексин (сапонаретин) и витексин, които са апигенинови С-гликозиди. Освен това в листата се съдържа и до 1 % аскорбинова киселина.
Действие. Широката популярност на сапунчето като отхрачващо средство е свързана с действието на съдържащите се в неговите корени сапонини. Те предизвикват втечняваме на гъстите бронхиални секрети и улесняват тяхното изхвърляне.
Приложение. Корените се използуват за лечение на бронхити, бронхиална астма и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти, трудно отделящи се храчки и мъчителна кашлица. Дрогата има още слабително, потогонно и диуретично действие.
В народната медицина се използува още като жлъчегонно средство при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм, ставни болки; подагра, при метеоризъм, кожни обриви.
Начин на употреба. Приготвя се воден извлек, като 1 чаена лъжичка стрити на прах корени се заливат с 250 см³ студена прева-рена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 ч. От прецедения извлек се пие по 1 кафена чашка няколко пъти дневно (за предпочитане след нахранване). Може да се приготви и отвара от 1 чаена лъжичка стрити корени и 250 см³ вряща вода. След като ври 5 мин, се оставя да изстине и се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. Отхрачващото действие може да се засили, ако към нея се прибавят 5 г анасоново-спиртни капки и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. За подобряване на вкуса може да се прибави сироп.