Разпространение. Полският мак е разпространен най-често като плевел, особено в житните култури, но също по сухи тревисти места, из синури, край пътища и жп линии в равнините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се венечните листа (Flores Rhoeados).
Химичен състав. Съдържа алкалоидите реадин и реаденин, близки до изохинолиновите алкалоиди на сънотворния мак, но също така незначителни количества папаверин, тебаин, глауцин и др. Цветът на венечните листа се дължи на антоциановите гликозиди мекоцианин и мекопеларгонин. Освен това са установени слузни и смолисти вещества, пектин, минерални соли, органични киселини и други.
Действие. Цветовете на полския мак притежават омекчаващо и противокашлично действие.
Приложение. Използуват се за успокояване на мъчителна кашлица. В българската народна медицина отвара от цветовете на полския мак се препоръчва още при диария, дизентерия, нощно напикаване. Отвара от плодовите кутийки е използувана при коремни болки, кашлица, нередовна менструация, при сърцебиене и др.
При малки деца употребата му е опасна поради обстоятелството, че има действие, подобно на това на опия, макар и много по-слабо.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици дрога и 250 см³ вряща вода. Взема се по 1 супена лъжица на 2 ч. Препоръчва се още под формата на сироп, приготвен от 50 г цветове, залети с 400 см³ вряща вода, в която е разтворена 1 г винена или лимонена киселина. След престояване 4 ч се филтрира и течността се сварява с 500 г захар.
Пирински чай — Sideritis scardica Griseb.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Многогодишно сивовлакнесто тревисто растение с прави или при-повдигащи се 15–30 см високи цветоносни стъбла. Листата са срещуположни, целокрайни, долните са продълговато ланцетни, с къси дръжки, а горните — сърцевидни, приседнали. Прицветниците са лимоненожълти, широко сърцевидни. Цве-товете са жълти, с тръбесто звънчевидна чатка, двуустно венче и 4 тичинки. Цъфти юни—август.
Разпространение. Расте по сухи варовити скали и каменливи места в Южен Пирин, Славянка и Средните Родопи от 1400 до 2200 надморска височина.
Употребяема част. Използуват се цъфтящите връхни части на стъблото заедно с листата (Herba Sideritis scardicae).
Химичен състав. Съдържа етерично масло, горчиви вещества и танини.
Действие. Билката има смекчаващо, потогонно и противокашлично действие.
Приложение. Употребява се под формата на топъл чай с приятен мирис на лимон при бронхит и кашлица.
Начин на употреба. Нарязват се на ситно 3–4 стръка от билката и се заливат с 500 см³ вряща вода. Запарката се пие топла по 1 чаена чаша.
Лечебна медуница (меча пита) — Pulmonaria officinalis L.
Сем. Грапаволистни — Boraginaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прпл. 64) с право, 15–30 см високо стъбло, покрито с разперени четинести власинки. Приосновните листа, които се развиват едва през лятото, са с дълги до 15 см дръжки и сърцевидно яйцевидни, целокрайни петури — до 15 см дълги и до 10 см широки, грапаво четинесто влакнести, с характерни белезникави петна. Стъбловите листа са последователни, приседнали и много по-дребни. Цветовете са с дълги дръжки, увиснали, разположени на върха на стъблото, отначало розовочервени, а след това синьо-виолетови. Чашката е петделна. Венчето е тръбесто, на върха петделно. Тичинките са 5. Цъфти от март до май.
Разпространение. Расте из сенчести храсталаци и влажни широколистни гори в предпланинския и планинския пояс на цялата страна. Отглежда се понякога и като декоративно растение.
Употребяема част. Използуват се листа (Folia Pulmonariae) и цъфтящите надземни части (Herba Pulmonariae). Да не се смесва с другите 3 вида медуници, разпространени у нас, на които листата са винаги без петна!
Химичен състав. Съдържа до 15% минерални вещества, от които около 1% разтворими и около 4% неразтворими силикати, редица микроелементи и особено манган; слузни вещества, сапопини, 6–10% дъбилни вещества, около 1% алантоин, витамин С, каротен, фитостерол и др.
Действие. Медуницата има противовъзпалително, омекчаващо и диуретично действие поради наличието на слузни вещества.
Приложение. Използува се за лечение на възпалителни процеси на дихателните пътища (трахеити и трахеобронхити, хронични бронхити), при бронхиална астма. Прилага се още при диарии, хемороиди, нощно напикаване. Външно поради противовъзпалителното и омекчаващото действие се прилага за лечение на някои екземи, за промивка на рани.