Начин на употреба. Запарва се 2 супени лъжици ситно нарязана дрога с 400 см³ вряща вода. Прецежда се след 15 мин. Пие се след подслаждане със захар или мед по 1 винена чаша 3 — 4 пъти дневно.
Телчарка — Polygala major Jacq.
Сем. Телчаркови — Poiygalaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с приповдигащи се стъбла, високи 15–40 см. Листата са последователни, приосновните са обратно ланцетни, а стъбловите — ланцетни до линейни. Съцветието е грозд с 20–50 цвята. Цветовете са пурпурночервени, синьовиолетови или бели. Чашката е петлистна е 2 по-едри венчевидно обагрени листчета (крилца). Крилцата са с 1/4 по-къси от тръбовидната част на венчето, Венчелистчетата са 3, а тичинките 8. Цъфти юни—юли.
Разпространение. Расте по тревисти места и в ливадите, предимно в предпланинския и планинския пояс из цялата страна.
Употребяема част. Използуват се коренищата и корените (Rhizoma et Radix Polygalae inajoris).
Химичен състав. Съдържа тритерпенови сапонини, фитостероли, амониеви бази, етерично масло, тлъсто масло, свободни захари, слузни вещества.
Действие. Корените на телчарката поради съдържанието на сапонини имат секретолитично и отхрачващо действие — усилват секрецията на бронхиалните жлези и съдействуват за по-лесното изхвърляне на гъсти бронхиални секрети.
Приложение. При остри и хронични бронхити и други заболявания на дихателните пътища. Използуват се още при катари на стомашно-чревния тракт. За външна употреба се препоръчват водните извлеци при лечение на фурункули, гнойници и др.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 400 см³ гореща вода. След изстиване се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3–4 пъти на ден.
Копитник — Asarum europaeum L.
Сем. Копитникови — Aristolochiaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо разклонено коренище. Стъблата са 2–5 см дълги, полегнали или приповдигащи се. Листата са 5–10 см широки, бъбрековидни до закръглени, целокрайни, кожести, с дълги до 10 см дръжки. Цветовете са единични, връхни, с прост звънчевиден, триделен околоцветник, около 1,5 см дълъг, виолетовокафяв. Тичинките са 12, Плодът е шестгнездна кутийка. Цъфти от март до юни.
Разпространение. Расте из влажни, сенчести, най-често букови гори в предпланините и долния планински пояс до 1200 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се цялото растение заедно с корена (Herba et Radix Asari). Употребява се прясно и изсушено.
Химичен състав. Съдържа 1% етерично масло с главни съставки азарон (фе-нилпропаново производно), и диазарон. Тези две съединения в етеричното масло са около 30%. Те са летливи отровни вещества. Освен това в етеричното масло се съдържат азарилов алдехид, пинен, евгенол, метилевгенол и борнилацетат. Коренището съдържа още дъбилни и слузни вещества, въглехидрати. От растението е изолиран алантоин и два флавонови гликозида. Смята се, че азаронът има наркотично действие.
Действие. Копитникът притежава отхрачващо, диуретично и успокояващо нервната система действие.
Приложение. Дрогата се използува в народната медицина при кашлица, воднянка, при нервна възбуда, главоболие, мигрена. Народната медицина я препоръчва още като средство против пиянство.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка дрога и 250 см³ вряща вода. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка 2–3 пъти на ден. За отвикване от пиене към виното се прибавя 1 чаена лъжичка от билката и 1 чаена лъжичка счукани зелени обвивки от плод на орех.
Забележка. Да се внимава с употребата на дрогата поради силната й токсичност!
Бръшлян — Hedera helix L.
Сем. Бръшлянови — Araliaceae
Описание. Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла (прил. 67), по които се развиват адвентивни въздушни корени, служещи за закрепване. Листата са 3–10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни, а по вегетативните стъбла 3–5-делни с триъгълни целокрайни дялове. Съцветията са сенниковидни, разположени по върховете на клопките. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Плодовете са кълбовидни, при узря-ване тъмновиолетови или черни, сочни, лъскави, с по 3–5 закръглени тристенни семена. Цъфти август—септември, а плодовете узряват на следващата пролет.