Разпространение. Расте из широколистните и смесените гори, по-рядко и по скали из цялата страна докъм 1800 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Hederae).
Химичен състав. Съдържа до 5% хедерасапонин С, агликон на който е три-терпенът хедерагенин. Освен това съдържа флавоноловия гликозид рутин, хлорогенова и кафена киселина, скополин, дъбилни вещества, смоли, пектин, каротен и др.
Действие. Бръшлянът има противокашлично действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.
Приложение. Използува се при бронхит, кашлица от различен произход, при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм и подагра. С широка популярност се ползува външното прилагане на дрогата — при мазоли, гнойни рани, брадавици, изгаряния, при косопад, бяло течение.
Начин на употреба. Прави се студен извлек, като 1/2 чаена лъжичка ситно нарязани листа се заливат с 250 см³ студена вода и се оставят да киснат 8 часа. Тази доза се употребява за 1 ден.
Лечебна пищялка (ангелика) — Angelica archangelica L. (Archangelica officinalis Hoffm.)
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо месесто коренище. Стъблото е до 1,5 м високо, право, цилиндрично, кухо, в горната част разклонено. Листата са двойно или тройно пересто разделени, с големи, силно издути влагалища. Съцветието е сложен сенник с 20–40 главни лъча. Цветовете са жълтозеленикави. Цьфти юли—август.
Разпространение. Расте по влажни и сенчести места, много на-рядко в Източна и Средна Стара планина и в Родопите. У нас много по-широко е разпространена горската пищялка Angelica sylvestris L.
Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizoma et Radix Angelicae) и плодовете (Fructus Angelicae)
Химичен състав. В коренището се съдържа около 1% етерично масло с главна съставка р-феландрен, а също а-пинен, р-цимол и др. С фармакологично-действие са и съдържащите се кумарини — ангелицин, остол, остенол, императорин, ксантотоксин, бергаптен, умбелиферон, умбелипренин, и някои други съединения, като ангеликовата киселина, флавоноиди — производни на нарингенина, β-ситостерол и др.
Плодовете съдържат етерично масло (около 1 %) с основна съставка Р-феландрен; до 17% тлъсто масло; кумариновите производни ксантоксол, ксантотоксин, бергаптен, императорин; фурокумарина фелоптерин и др.
Действие. Дрогата има откашлично, потогонно, диуретично и обезболяващо действие, успокоява спазмите на гладкомускулните органи. Възбужда жлъчната секреция.
Приложение. Използува се при ангина, грип, кашлица, при бо-лезнени колики, при газове в червата. Външно под формата на гар-гара се прилага при ангина, а като бани — при хистерия и други нервни заболявания.
Начин на употреба. Прави се „студена запарка“ — 1/2–1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см³ студена вода и след 1/2 ч се въз-варява няколко минути. Изпива се за 1 ден.
Волски език — Phyllitis scolopendrlum (L.), Newman (Scolopendrium vulgare Sm.)
Сем. Папратови — Poiypodiaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище (прил. 68). Листата са 15–50 см дълги и 3–6 см широки, кожести, широко линейни, целокрайни, по края леко вълновидни, в основата сърцевидни, с дръжки. Спорите са линейни, 8 до 18 мм дълги, наредени от долната страна на листата в две редици, косо спрямо средната жилка и успоредно помежду си. Спорите се образуват през юли—август.
Разпространение. Расте из сенчести и влажни скалисти места в горите, най-често в дъбовия пояс.
Употребяема част. Използуват се листата без дръжките (Folia Scolopendrii).
Химичен състав. Установени са дъбилни и слузни вещества, свободни ами-нокиселини — аспарагинова, глутаминова и др.
Действие. Листата на волския език имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата, болката. Имат известно кръвоспиращо и про-тивовъзпалително действие.
Приложение. При кашлица, дължаща се на различни причини, при жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания, при гръдна жаба.
Начин на употреба. Прави се запарка — 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода. След изстиване се прецежда. Изпива се на 3 части за 1 ден.