Драка — Paliurus spina-christi Mill. (Paliurus aculeatus Lam.)
Сем. Зърникови — Rhamnaceae
Описание. Бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2–3 м. Листата еа последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, леко неравностранни, 2–4 см дълги и 1,5–3 см широки, неясно назъбени или целокрайни, кожести, голи, лъскави. Листните дръжки са до 1 см дълги, 2–4 пъти по-къси от петурата. Прилистниците са видоизменени в 2 твърди, къси, кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият е по-къс и извит назад. Цветовете са дребни, 3–4 мм широки, жълтозелени, събрани в пазвен грозд, съставен от дихазии. Плодът е суха, полусферична неразпуклива костилка, която по средата е обкръжена с дисковидно, по края вълновидно, ципесто крило. Цъфти от юни до септември, а плодовете узряват от юли до октомври.
Разпространение. Расте по скални и каменисти склонове предимно на варовит терен, по-рядко и по морските дюни, навлиза и в разредени дъбови гори. Среща се почти в цяла България докъм 600 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Paliuri).
Химичен състав. Съдържат дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин.
Действие. Отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително.
Приложение. В народната медицина се използува като отхрачващо средство, за успокояване на спастична кашлица. Прилага се при магарешка кашлица и хронични бронхити. Препоръчва се за лечение на хипертонията и някои кожни заболявания (екземи и др.).
Начин на употреба. Приготвя се отвара от 1 супена лъжица плодове с 1/2 л вода, която се пие по 1/2 чаена чаша преди ядене.
5.2.1. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
1. Чай при простудни заболявания# (Species Common Cold)
Rp. Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origarii (стръкове от риган) 15,0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 20,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
Fl. Prirmilac (цветове от иглика) 10,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 5,0
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се залива с 600 см³ вряща вода. След 10–15 мин чаят се прецежда и се изпива подсладен с мед на 3 пъти за един ден.
2. Rp. Fr. Rubiidaei (плодове от малина) 40,0
Fol. Farfaras (листа от подбел) 40,0
Hb. Origani (стръкове от риган) 20,0
Прилага се при възпалителни заболявания на дихателните пътища с повишена температура.
Начин на употреба. Две супени лъжици смес се запарва с 500 см³ вряща вода. Чаят се вари 5 мин. Прецежда се и се пие топъл.
3. Чай при кашлица# (Species Antitussivaei)
Rp. Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origani стръкове от риган) 20,0
Fol. Plantaginis majoris (листа от жиловлек) 20,0
Fr. Anisi (плодове от анасон) 20,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0
Прилага се при възпалителни процеси на горните дихателни пътища.
Начин на употреба. Една супена лъжица смес се залива със 100 см³ вряща вода. Оставя се да кисне 10 мин. Чаят се пие топъл. Дневна доза — 3 чая.
4. Rp. Fl. Sanibjci nicjri (цвят от черен бъз) 40,0
Fl. Tiliae (цвят от липа) 30,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 30,0
Чай с потогонно, противовъзпалително, секретолитично и диуре-тично действие.
Начин на употреба. Две чаени лъжички смес се запарва с 250 см³ вряща вода. Чаят се прецежда след 20 мин. Пие се топъл на глътки. Изпиват се 3 чая дневно.
5. Чай против кашлица# (Species Antitussivae)
Rp. Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Hb. Pu’monariae (стръкове от медуница) 20,0
Rad. AUhaeae (корени от ружа) 20,0
Fl. Sambici nigri (цвят от черен бъз) 20,0
Rad. Liquiritae (корени от сладък корен] 20,0
Rad. Primulae (корени от иглика) 20,0
Fl. Verbasci (цвят от лопен) 10,0
Прилага се при остър трахеобронхит, хроничен бронхит с гъсти секрети, белодробен емфизем.
Начин на употреба. Една супена лъжица смес се залива с 250 см³ вряща вода. Оставя се да се запари 20 мин. Чаят се пие топъл, подсладен с мед или с небет-шекер. Дневна доза 4 чая.