Приложение. Чесънът е ценно средство при лечение на високото артериално налягане, атеросклерозата, коронарната болест на сърцето. Тези ефекти се дължат на съдържащите се в чесъна органични серни съединения. С наличието на фитонциди се обяснява широката популярност на чесъна в народната медицина на много страни и неговото използуване от древни времена като средство за профилактика на грипа, коремния тиф, холерата, дизентерията и др. Клинично е потвърдено благоприятното действие на чесъна при катари на дихателните пътища, гнойни процеси в белия дроб, ангини, коклюш, кожни заболявания и др.
Чесънът подобрява апетита, стимулира отделянето на стомашен сок, на жлъчка, на смилателни фермента и с това подобрява храносмилането. Приложен локално върху кожата (счукан под формата на кашица), чесънът дразни кожата и оказва благоприятно действие при някои кожни заболявания — лишеи, брадавици, екземи, краста, косопад. Под формата на клизми народната медицина го препоръчва за лечение на глисти (острици), а като промивки — за лечение на бяло течение.
Левурда (мечи лук) — Allium ursinum L.
Сем. Кремови — Liliaceae
Описание. Многогодишно луковично растение (прил. 71) с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Стъблото е 15–40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5–20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцентни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април—юни.
Разпространение. Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м надморска височина из цялата страна.
Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini).
Химичен състав. Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.
Притежава близки до чесъна състав и лечебно действие.
Морков — Daucus carota L. subsp. sativus (Hoifm.) Arcang.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание. Двегодишно културно растение. През първата година образува листна розетка и месест кореноплод, а през втората — цветоносно стъбло. Корено-плодът е оранжев, с различна форма и големина в зависимост от сорта. Стъблото е сложен сенник с перести прицветници в основата на главните лъчи. Цветовете са бели. Плодът при узрязане се разпада на две половини, покрити по ребрата с шипчета. Цъфти юли—септември.
Разпространение. Отглежда се като зеленчуково растение с различни сортове в цялата страна. Повсеместно разпространен у нас по-сухи тревисти места е дивият морков, който е с тънък, белезникав корен.
Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Carotae) и свежият кореноплод (Radix Carotae recens).
Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло до 1,6%, в състава на което влизат а-пинен, лимонен, цинеол, геранилацетат, гераниол, каротал, р-цимол, азарон, бизаболен и др. Освен това в плодовете се съдържат флавонолови съединения, тлъсто масло, стероли и др.
В кореноплода се съдържат каротеноиди: а-, в-, л-каротени, фитоен и лико-пин; витамини: B1, В2, пантотенова и аскорбинова киселина; флавоноиди, анто-цианидини, кумарини, захари, тлъсто масло, етерично масло и др.
Действие. От плодовете на моркова е получен сумарен препарат, притежаващ спазмолитично действие.
Морковът има диуретично действие. В народната медицина е известен и като средство против глисти (острици).
Приложение. Използува се при коронарна недостатъчност.
Като източник на витамин А той е широко използуван под формата на салата, сок, морковено брашно и др.