Приложен локално под формата на каша, пресният морков действува благоприятно при слънчеви изгаряния.
5.3.3. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Преди близо 200 години английският лекар Withering описва „чудотворното“ действие на листата на червения напръстник (Digitalis purpurea L.) при болни с „водянка“ (хронична сърдечна недостатъчност с отоци, задух, увеличен черен дроб, течност в корема и т.н.). По-късно се установява, че това действие се дължи на съдържащите се в листата на растението сърдечно усилващи гликозиди. Подобни гликозиди се намират в редица още растения — вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrh.), горицвет (Adonis vcrnalis L.), момина сълза (Convallaria majalis L.) и др. Трябва да се каже, че и днес препаратите за лечение на хроничната сърдечна недостатъчност се получават изключително от растителни източници. В тази област природата все още не е надмината от химията, т. е. сърдечните гликозиди не могат да бъдат синтезирани. Разбира се, химията помогна много за установяване на химичната природа на тези активни вещества, за тяхното изолиране и пречистване. За разлика от миналото, когато за лечение на сърдечно болните се използуваха части от растенията (листа, стръкове и пр.) под формат на отвари, запарки, извлеци, днес медицината използува пречистени гликозиди под формата на готови препарати. Най-голямо значение за получаване на препарати със сърдечно усилващо действие имат червеният и вълнестият напръстник и невиреещият у нас строфантус. Тези растения днес се използуват почти изключително като суровина за фармацевтичната промишленост. Голям брой растения съдържат дигиталисоподобни гликозиди — горицвет (Adonis vernalis L.), момина сълза (Convallaria majalis L.), зокум (Nerium oleander L.),6оянка (Erysimum diffusum Ehrh.), кукуряк (Hel-ieberiis odoriis W. еt К.) и др. Трябва да се знае обаче, че тяхното из-ползуване в домашна обстановка се ограничава до лечение на някои леки форми на сърдечна недостатъчност, на сърдечни неврози.
От друга страна, поради съдържанието на сърдечно активни гликозиди тези растения са силно токсични и при неправилна, неконтролирана от лекар употреба могат да доведат до тежки интоксикации: (вж. „Отравяния от лечебни растения“). Затова лечението на сърдечната недостатъчност трябва да става изключително от лекар терапевт.
Горицвет — Adonis vernalis L.
Сем. Лютикови — Ranunculaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 77) с високи до 40 см гъсто облистени стъбла, покрити с власинки, слабо разклонени, излизащи по много от едно коренище. Листата са тройно до четворно пересто нарязани, с теснолинейни, заострени, делокрайни дялове. Долните и средните листа са с влагалищна основа, която полуобгръща стъблото. Цветовете са едри, златистожълти, разположени по-единично на върха на стъблата и разклоненията им. Чашелистчетата са 5–8, яйцевидни, на върха притъпени, с редки зъбчета. Венчелистчетата са продълговато елипсовидни, стеснени към върха, назъбени, на брой са от 15 до 25. Тичинките и плодниците са много. Плодът е сборен, овален, съставен от много сивозеленикави плодчета. Цъфти през април-май.
Разпространение. Расте по сухи ливади и пасища и каменисти местности в някои райони на Източна, Северна и Западна България, също в Софийски, Пернишки и други райони на страната.
Недопустимо е да се смесва с летния горицвет — Adonis aestivalis L., който е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета. Съдържа значително по-малко количество сърдечно действуващи гликозидн.
Употребяема част. Използува се надземната част (Неrba Adonis Vernalis), събрана в началото на цъфтежа до образуването на първите плодчета.
Химичен състав. Съдържа над 15 сърдечно действуващи гликозиди, които в химично отношение са близки до съдържащите се в момината сълза и строфан-туса. Тези гликозиди се разделят на разтворими и неразтворими във вода. Главният карденолид — адонитоксин с агликон адонитоксиген, принадлежи към пър-вата група гликозидн, докато главната съставка на неразтворимите във вода гли-козиди е цимаринът. Освен това в горицвета се съдържат флавоноиди от групата на така наречените С-гликозиди на лутеолина, петвалентният захарен алкохол адо-нид, сапонини, аконитова киселина, фитостероли, холин, смолисти вещества.
Действие. Горицветът притежава сърдечно усилващо, успокояващо нервната система и диуретиично действие. Подобно на листата от червения и вълнестия напръстник, горицветът засилва сърдечните съкращения. За разлика от гликсзидите на червения напръстник тези на горицвета имат по-слаба способност да се натрупват в организма. Горицветът повлиява благоприятно проявите на сърдечната недостатъчност (отоци, задух, цианоза), увеличава количеството на урината, успокоява нервната система.