При приготвяне на запарка, ако липсва водна баня, може да се постъпи по следния начин: Оситнената билка се поставя в емайлираи съд, залива се с кипяща вода и се оставя върху топла печка в продължение на 15 мин. Внимава се запарката да не кипне. Снема се от печката, охлажда се и се прецежда през марля или тьнка тъкан. По-вечето чаеве се приготвят по този начин. Долива се с вода до опреде-ления обем.
Понякога се препоръчва приготвянето на запарката да етапа по студен начин. Тогава смляната билка се поставя в емайлиран съд, залива се със съответното количество преварена и изстудена вода затваря се с капак и се оставя да престои от 4 до 12 часа, след което се прецежда през няколко пласта марля или тънка тъкан.
Отвари — decocta, представляват водни извлеци, получени след по-продължително нагряване на водна баня. Надробената билка се поставя в емайлиран или порцеланов съд, залива се с предписаното количество вода, захлупва се и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 30 мин при непрекъснато разбъркване. Отварата се охлажда на стайна температура 10 мин, след което се прецежда, като се изстисква растителният материал и се долива с вода до предписания обем. Отвари, приготвени от листа на мечо грозде, дъбова кора, коренище на кървавиче и други растителни суровини, съдържащи дъбилни вещества, се прецеждат веднага след снемане на съда от водната баня. Отварата от листа на сена се прецежда след пълното й охлаждане.
По принцип като отвари се приготвят извлеци от по-плътни растителни части, като кори, стъбла, корени.
Едно от главните изисквания към запарките и отварите е да се приготвят по възможност ежедневно или да се съхранява на тъмно и прохладно място в хладилник, но не повече от 3 денонощия, тъй като бързо се развалят.
Запарки и отвари от силно действуващи растителни суровини се приготвят само по лекарско предписание, а при липса на указания трябва да се взема 1 тегловна част от дрогата и 400 обемни части вода.
В медицинската практика лечебните растения се употребяват и под други лекарствени форми, като настойки, екстракти, сокове, лапи и др.
Настойки — tincturae, са течни спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от растителни суровини, получени без нагряване. Най-често се приготвят със 70° или 40° спирт. Смляната растителна суровина се поставя в подходящ съд, обикновено стъклена бутилка или буркан, залива се със спирт, захлупва се и се оставя да престои 7 денонощия. При приготвянето на не силно действуващи настойки е прието съотношението между растителната суровина и готовата тинктура да е 1:5. Например от 100 г растителна суровина трябва да се получат 500 см³ настойка (тинктура). След седмица настойката се отлива, добре се изстисква растителната част и се прецежда през тънък плат или през няколко слоя марля. Настойките трябва да бъдат бистри и да притежават вкуса и миризмата, характерни за изходната суровина.
В домашни условия не трябва да се приготвят настойки от отровни или силно действуващи лечебни растения. Би трябвало да се знае, че при тях съотношението между растителната суровина и готовата настойка е 1:10.
Настойките могат да се съхраняват по-продължително време. Те се употребяват в по-малки количества, обикновено на капки.
Екстракти — ехtracta, представляват концентрирани извлеци от растителни суровини. В зависимост от консистенцията те биват: течни екстракти (extracta fluida), гъсти екстракти (extracta spissa), сухи екстракти (extracta sicca) — със съдържание па влага не повече от 5%. Методът па тяхното приготвяне е по-сложен и не се препоръчва приготвянето им при домашни условия.
Лапи — cataplasmata, ситно смлените или счукани части от ле-чебни растения се заливат с необходимото количество топла вода, за да се образува гъста каша, която се намазва върху тензухена кърпа. След налагане върху съответното място лапата се покрива с по-плътна кърпа. Най-често прилагани са лапите от синапено брашно, които се приготвят с хладка вода (с температура около 30°С). Синапеното брашно за малки деца и хора с по-чувствителна кожа се разрежда с пшеничено брашно и едва тогава от него се приготвя лапа.