Кръвен здравец (кървавочервен здравец) — Geranium sanguineum L.
Сем. Здравецови — Geraniaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са 15–60 см високи, прави или възходящи. Листата са с дръжки, срещуположни, в очертание закръглени, 1–3,5 см дълги и 2–4 см широки, дълбоко, почти до основата разделени на 5–7 дяла. Цветовете са кървавочервени, единични, разположени на 5–15 см дълги, съчленени дръжки, излизащи от пазвите на листата. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 10. Плодът се разпада на 5 едносеменни дяла. Цъфти през май—август.
Разпространение. Расте по тревисти и каменливи места, из храсталаци и редки гори в равнините и планините от морското равнище докъм 1700 м надморска височина в цялата страна.
Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Geranii sanguinei).
Химичен състав. Съдържа около 15% дъбилни вещества, главно от групата на катехините.
Действие. Капиляроукрепващо, адстрингентно, противовъзпалително.
Приложение. Дрогата се препоръчва при стомашно-чревни възпаления — гастрити, колити, диария.
Външно се използува при кръвотечение от носа, сърбежи, фистули, рани и други кожни възпаления.
Начин на употреба. Прилага се студен извлек от 2 чаени лъжици билка, накисната в 1/2 л вода за 8 часа, който се изпива в продължение па 1 ден. Същият извлек се използува и външно за компреси и лапи.
Водно пипериче — Persicaria hydropiper (L.), Opiz (Polygonum hydropiper L.)
Сем. Лападови — Polygonaceae
Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 82), което достига до 60 см височина, със зелено или червеникаво цилиндрично стъбло със слабо разширени възли. Листата са последователни, продълговато ланцетни, целокрайни, с ципести кафяви прилистници, които обхващат стъблото и образуват цилиндрично влагалище (охреа). Приосновните листа са с къси дръжки, горните — почти седящи. Цветовете са дребни, зеленикаворозови, събрани във връхни редкоцветни, увиснали, класовидни съцветия. Околоцветникът е прост с 4 (рядко 5) зелени дяла или бели ръбове и с кафеникави жлезисти точки (вместилища), забележими под лупа. Тичинките са 6–8. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при сушене. Цъфти през юли—август.
Възможни са примеси от други видове пипериче:
Средно пипериче — Persicaria mitis (Schrank) Opiz (Polygonum mite Schrank), което по класчетата твърде много прилича на водното пипериче, но при него липсват кафеникавите точици на околоцветника, а охреата е покрита с грапави власинки.
Дребно пипериче — Persicaria minor (Huds.) Opiz (Polygonum minus Huds.) Листата му са линейни или тясно ланцетни, често разширени при основата си. Липсват сивокафявите точки по околоцветника.
Прасковолистно пипериче — Persicaria maculata (Raf.) S. F. Gray (Polygonum persicaria L.). Неговите листа са с тъмни петна, понякога изчезващи при сушене. Класчетата са изправени, дебели, а цветчетата са розови, без точки (вместилища) на околоцветника.
Нито един от тези видове в свежо състояние не притежава парливо лютив вкус и при събирането лесно се отличават. В сушена дрога това е по-трудно.
Разпространение. Водното пипериче е разпространено навсякъде покрай реките, влажните и мочурливи места в страната.
Употребяема част. За лечебни цели се използува трева от водно пипериче (Herba Polygoni hydropiperis), състояща се от цветоносни и плодоносни облистени стъбла, дълги около 40 см, събрани през периода на цъфтеж.
Химичен състав. Съдържа флавоноиди (около 2,5%), между които преобладават рутин, изорамнетин, кверцитрин, хиперозид и кемпферол; дъбилни вещества (около 3,5%), кетоалдехидът тадеонал, витамин К, С и Е, гликозидът полигопиперин, който има тонизиращо действие върху матката.
Действие. Кръвоспиращо, капиляроукрепващо, тонизиращо маточната мускулатура.
Приложение. Клиничната му употреба има нужда от по-подробно проучване. Билката се препоръчва при вътрешни и външни кръвотечения — чревни, маточни (при обилна менструация), кървящи хемороиди. Препоръчва се също при гастрит, язва, диария, бъбречнокаменна болест. При възпаление на бъбреците и пикочния мехур не трябва да се прилага.
Начин на употреба. Приготвя се чай от 3 чаени лъжички нарязани стръкове с 1/2 л вода. След като ври 15 мин, се прецежда и се изпива на 3 пъти за 1 ден. Прясното растение може да се приложи и за лапи при лечение на гнойни рани.