Кървавиче — Bistorta major S. F. Gray (Polygonum bistorta L.)
Сем. Лападови — Polygonaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м, право, нераз-клонено стъбло. Развива дебело, змиевидно извито коренище (като буквата S). Приземните листа са големи, с дълги дръжки, а стъблените са малки, обхващащи стъблото, приседнали. И едните, и другите са продълговато ланцетни, заострени и целокрайни. Цветовете са дребни, розови, петлистни, със сраснал в основата си околоцветник. Цветовете са групирани в класовидно съцветие. Тичинките са 8. Плодът е тристенно орехче. Цъфти от май до август.
Разпространение. Расте по влажни и мочурливи ливади предимно в планинския пояс на почти всички наши планини до 2200 м надморска височина.
Употребяема част. Коренищата (Rhizoma Bistortae), събрани след узряване на семената или рано през пролетта.
Химичен състав. В коренищата се съдържат 15–25% дъбилни вещества., предимно галотанини, галова и свободна елагова киселина, окислени танинн (флобафени)и много нишесте (над 25%).
Действие. Кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително.
Дрогата може да замени вносната билка Radix Ratanhiae.
Приложение. Коренището се използува при вътрешни и външни кръвотечения особено от стомаха и червата, при обилна менструация и кървава диария. Препоръчва се при възпаление на стомаха и червата, диария, дизентерия. обилна менструация, както и при възпаление на устната кухина и сливиците, при гнойни, бавно заздравяващи рани и при бяло течение у жените.
Начин на употреба. Запарка от 2 чаени лъжички билка с 250 см³ зряща вода, след като престои 20 мин, се изпива за 1 ден от възрастни и за 2 дни от деца. Може да се използува и външно.
Лечебна динка — Sanguisorba officinalis L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 81) с дебело, хоризонтално, тъмнокафяво коренище. Стъблата са 20–100 см високи, прави, ръбести, кухи, в горната част разклонени. Приосновните и долните стъблови листа са 20 до 40 см дълги, сложни, нечифтоперести, с 4 до 12 двойки продълговато яйцевидни или елипсовидни, напилено назъбени листчета. Цветовете са дребни, събрани във връхни, 1–3 см дълги, елипсовидни до почти кълбовидни кафявочервени класо-видни съцветия. Чашелистчетата са 4, червени до тъмночервени. Венче липсва. Тичинките са 4, с червени дръжки и тъмночервени прашници. Плодът е орехче. Цъфти юни—септември.
Разпространение. Расте из влажни планински ливади и пасища в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила, Витоша и западните гранични планини от 800 до 2200 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се коренището и корените (Rhizoma de Radix Sanguisorbae).
Химичен състав. Съдържа 12–20% дъбилни вещества, предимно галотанини, а също свободна галова и елагова киселина. Освен това са установени тритерпеновите сапонини сангвисорбин и потерин, стероли и до 30% нишесте.
Действие. Кръвоспирщо, адстрингентно, противовъзпалително и болкоуспокояващо.
Приложение. Билката се използува при кръвотечения, кървава диария, дизентерия, възпаление на венците, флебит и някои кожни заболявания.
Начин на употреба. Прилага се извлек, получен от 1/2 чаена лъжичка коренище, накиснато в 300 см³ вода за 8 часа. Пие се по 2–3 супени лъжици на ден след ядене.
Влиза в състава на готови билкови чаеве.
Царевица — Zea mays L.
Сем. Житни — Poaceae (Gramineae)
Описание. Едногодишно културно растение с право, неразклонено, до 3–4 м високо стъбло. Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са едно-полови; мъжките са събрани във връхни метличести съцветия, а женските — в кочани, разположени ио стъблото. Цъфти през лятото.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват дългите нишковидни близалца на женските цветове (Stigmata Maydis) — т. нар. царевична коса или свила.
Химичен състав. Съдържа витамин К, аскорбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, стероли (ситостерол и стигмастерол), сапонини, смолисти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично масло, инозит и др.
Действие. Диуретично, кръвоспиращо, жлъчегонно, успокояващо.
Приложение. Царевичната коса се употребява като кръвоспиращо средство. Действието се свързва със съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин К3 Много често билката се използува и като пикочогонно средство, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при хронично възпаление на бъбреците и при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболявания. Предписва се при диабет и като подтискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство.