Слънчевата светлина се процеждаше през водата до самото дъно, където по камъните, осеяни със счупени, отворени раковини, бяха налепили бисерни миди с къдрави мантии. Това беше плитчината, която преди години бе издигнала краля на Испания между първите владетели в Европа, плитчината, която му бе доставяла средства за водене на война и бе облякла в позлата черквите за спасение на душата му. Сиви миди — с надиплени като поли черупки, с полепнали по диплите на черупките им малки водорасли, по които се катереха дребни раци. Ако в мускулните гънки на такава мида случайно попадне песъчинка, тя предизвиква дразнене и мидата, за да се защити от чуждото тяло, го обвива с пласт гладко емайлово вещество. Щом започне това, мидата не престава да обвива чуждото тяло, докато някоя приливна вълна не го изхвърли от нея или докато не загине самата мида. Цели столетия хората гмуркат под водата, откъсват мидите от морското дъно. разтваря черупките им и търсят песъчинки, облечени с емайлово вещество. Ята риби се навъртат около плитчините с бисерни миди; те ядат хвърлените обратно в морето от ловците миди и кълват блестящите зърна между черупките им. Но образуването на бисери е случайност и такава находка е щастие, леко поощрение от християнския бог или езическите богове, или пък едновременно и от единия, и от другите.
Кино имаше две въжета — едното завързано за тежък камък, а другото за кошница. Той свали ризата и панталоните си и сложи шапката си на дъното на кануто. Водата беше гладка като масло. В едната си ръка Кино взе камъка, а в другата — кошницата, и плъзна крака през борда, а камъкът го завлече на дъното. Въздушните мехури закипяха над него, сетне водата се избистри и той почна да вижда добре. Горе къдравата водна повърхност блестеше като огледало и ловецът виждаше дъната на канутата, врязали се в нея.
Кино се движеше внимателно, за да не размъти водата с тиня или пясък. Той пъхна крак през клупа на въжето, завързано около камъка, и ръцете му заработиха бързо, откъсвайки мидите ту една по една, ту по няколко наведнъж. Кино ги слагаше в кошницата. На някои места мидите бяха така здраво залепнали една за друга, че се откъсваха на цели снопчета.
Племето на Кино бе възпяло всичко, което се случваше или съществуваше в живота му. То бе съчинило песни за рибите, за разгневеното и тихото море, за светлината и мрака, за слънцето и луната и тези песни се таяха в съзнанието на Кино и племето му — всички до една, дори забравените. И сега, когато Кино пълнеше своята кошница, в главата му звучеше песен и ритъмът на тази песен беше разтуптяното му сърце, което черпеше кислород от дъха, задържан в гърдите, а мелодията й — сиво-зелената вода, дребните бързодвижещи се морски животни и ятата риби, които долитаха и отминаваха. Обаче дълбоко в тази песен звучеше друга; полугласно, едва чуто, но непрестанно, нежна, потайна, настойчива, почти заглушавана от основната мелодия: това беше Песента на бисера, който може би ще бъде намерен, тъй като всяка мида, хвърлена в кошницата, може да съдържа бисер. Шансът беше против, но щастието и боговете можеха да бъдат „за“. И Кино знаеше, че там горе, в кануто, Хуана извършва магия с молитвата си; лицето й е неподвижно, мускулите — напрегнати: тя иска да изтръгне щастието насила, да го грабне от ръцете на боговете, защото го й е нужно — отокът на рамото на Койотито трябва да спадне. И тъй като нуждата от това беше голяма и желанието за него — също голямо, тихичката тайна мелодия на бисера, който може би ще бъде намерен, звучеше по-силно това утро. Цели фрази от нея ясно и нежно се вплитаха в Песента на подводния свят.
Гордостта, младостта и силата даваха възможност на Кино без усилие да остава под водата повече от две минути и той работеше, без да бърза, избирайки най-едрите миди. Понеже те бяха обезпокоени, черупките им бяха здраво затворени. Малко вдясно от Кино се издигаше грамада камъни, покрита с млади, още неподходящи за лов миди. Кино заплува към камъните и там под малка издатина видя една много голяма мида. сама, без другарки. Черупките на тази стара бисерна мида бяха леко отворени, защото я пазеше каменната издатина, и ето че в подобния на устна мускул нещо блесна с ослепителен блясък, след което черупките се затвориха. Сърцето на Кино заби силно и в ушите му оглушително зазвуча мелодията на бисера, който може би ще бъде намерен. Той бавно отлепи мидата и здраво я притисна до гърди. Освободи крака си от въжето, тялото му се издигна на повърхността и черните му коси блеснаха на слънцето. Кино протегна ръка през борда на кануто и сложи мидата на дъното му.