Направете десет милиона мутации на подобно нещо (което не е проблем във виртуалното пространство) и ще намерите начин да стигнете до всекиго.
Гражданите можеха да отвърнат на удара и да се борят с лъжите чрез светлина. Сложни програми сравняваха разказите на свидетели от много източници, преценяваха достоверността им и предлагаха на хората средства за подсилване на Консенсусната реалност, като в същото време премахваха плявата. Това обаче отнемаше време. А при спешни ситуации времето е най-дефицитното нещо.
Публичните призиви действаха по-бързо. Да привлечеш вниманието към себе си. Да кажеш: „Вижте, ето ме тук, истински, достоверен и отговорен. Не съм ИИ, така че ме вземете на сериозно.“
Разбира се, за подобно нещо се искаше смелост, особено след Ужасния ден. Пред лицето на опасността древният човешки инстинкт крещеше: „Скрий се! Не привличай внимание към себе си!“
Тор отдели не повече от две секунди на този естествен импулс, след което нададе рев на всички нива. Свали ограниченията и потвърди резервацията и физическото си присъствие на борда на цепелина, като добави биометрични стойности в реално време и картини от десетина камери.
— Тук съм — задъхано промърмори тя към всеки гражданин, чийто ИИ бе настроен на тази вълна. — Искам подкрепа и информация. Кажете ми какво да правя.
Обръщането към умната тълпа беше сложна работа. Възможно бе хората вече да са объркани от пороя слухове. Броят на отговорите можеше да не достигне критична маса и в този случай ще получиш единствено брътвежите на критици, зевзеци и празнодумци, които могат повече да навредят, отколкото да свършат някаква работа. Сбирщина — или блогщина — под необходимата численост водеше до колективно падане на КИ вместо до повишаването му с включването на всеки следващ доброволец. А най-важното бе, че трябваше да привлечеш основна група — семенна клетка — от включени в мрежата всезнайковци, конструктивни чешити и маниаци, въоръжени с най-новия софтуер, които да са достатъчно умни и схватливи, за да служат като предводници и да координират умната тълпа, без да я доминират. Да осигуряват фокус, без да стъпкват изобретателността на груповия ум.
— Разпознаваме ви, Тор Повлов — прозвуча тих глас в приемника във вътрешното й ухо. Пряката звукова индукция правеше подслушването по-трудно дори ако някой насочеше параболична антена право към нея.
— Можете ли да ни помогнете да проверим един от слуховете? Такъв, който може да се окаже сигнал за аларма?
Общият глас на тълпата звучеше силно и авторитетно. Личният интерфейс на Тор откри добър рейтинг на доверие. Индексът отляво показваше 230 члена и продължаваше да расте — по принцип беше достатъчен, за да заглуши индивидуално его.
— Първо вие ми кажете — отвърна тя субвокално. Сензорите в яката на ризата й улавяха и най-малкото движение в гърлото, езика и ларинкса. Нямаше нужда да издава какъвто и да било звук. — Някой надушил ли е нещо необичайно за „Духът на Хула Виста“? Лично аз не чувам и не виждам нищо странно. Но някой от вас може да е в по-добра позиция да преслуша докладите на компанията или работните параметри на кораба.
Последва пауза. Последвана от извинителен тон.
— На публично ниво няма нищо необичайно. Уебтрафикът на компанията се е увеличил шесткратно през последните десет минути… но същото важи и за всички останали, от правителствените агенции до мрежите на учените любители. Колкото до цепелина, в който се намирате, проявяваме естествен интерес поради курса му. По график трябва да пристигне във Вашингтон горе-долу по същото време, по което пристига поредната вълна високопоставени делегати на конференцията за Артефакта.
Тор кимна и интерфейсът й предаде кимването й на груповия ум.
— А работните параметри?
— Можем да опитаме да се доберем до тях, като поискаме заповед за свободен достъп до информацията. Това обаче ще отнеме няколко минути. Така че може да се наложи да допълним ЗСИ с малко хакване и подкупи. Обичайните неща. Ще опитаме да намерим и изгледи към цепелина от земята.
— Оставете това на нас.
— Междувременно можете да проверите някои неща на място.
— Бъдете нашите ръце и уши, Тор.
Тя вече бе станала.
— Кажете ми къде да ида…
— Тръгнете към кърмата, покрай тоалетната.