В наши дни коя бунтовническа или терористична група не би дала мило и драго, за да може да се похвали с такова бляскаво, грабващо вниманието постижение?
Гласът сякаш прочете мислите й.
— Водородът е много по-лек и летлив от хелия. Освен това е евтин и наличен. Използването му прави този вид превоз икономически изгоден. Макар че, разбира се, трябва да се вземат специални мерки…
В края на тесния коридор Тор видя скелето, което придаваше твърдата форма на кораба и го превръщаше в истински дирижабъл, а не в безформен балон. Гредата от въглеродни влакна, сплетени в дантела от триъгълници, минаваше в дъга от носа към кърмата. Недалеч от Тор тя се пресичаше под прав ъгъл с друга греда, която образуваше пояса в най-широката част на кораба.
Очилата усетиха интереса на Тор и й изсипаха куп статистически данни и чертежи. С дължината си от 245 м „Хинденбург“ бе само с 10 процента по-къс от „Титаник“. „Духът на Хула Виста“ беше два пъти по-дълъг, но пък скелетът и конструкцията му тежаха два пъти по-малко.
— Разбира се, има предпазни мерки — продължи гласът. — Вземете например формата на газовите клетки. Те са вертикални колони. Всяка повреда във въглеродна клетка предизвиква импулс, който отваря горната част и изхвърля съдържанието на клетката нагоре, далеч от пътниците, товара и екипажа. Цялата технология е минала обстойни тестове. Освен това клетките с хелий играят ролята на буфер, който отделя богатия на кислород въздух от водородните клетки. При пътническите кораби като този количеството хелий е два пъти по-голямо от водорода.
— И ако се наложи, могат да попълват количеството водород по пътя, нали? Като разлагат вода от баласта?
— Или дори от въздуха, с помощта на слънчева енергия. Точно така, данните показват необичайно високо ниво на производство на водород за запълването на няколко клетки на цепелина. Именно затова ви помолихме да се качите тук. Явно има някакво изтичане. Според един от сценариите водородът би трябвало да се натрупва тук, между клетките.
Тор извади омнискенера (приставка за телефон) от чантата си и започна да проверява. Естествено, химически сензори имаше навсякъде и непрекъснато ставаха все по-евтини и точни, точно каквито ги искаха потребителите — ако не за друго, то поне за успокоение.
— Не откривам голяма концентрация — каза тя. Не беше сигурна дали трябва да изпита облекчение или разочарование, когато установи, че нивото на водорода е съвсем малко по-високо от онова долу.
— Това отговаря на данните от бордовите монитори. Почти никакво натрупване на водород в каютите и коридорите. Явно изтича навън…
— Но… — започна Тор, представяше си огнени езици, изригващи към небето над гигантския дирижабъл.
— … със скорост, която не представлява опасност от запалване. Водородът се разсейва много бързо, Тор, а дирижабълът се движи и денят е ветровит. Както и да е, водородът не е опасен и токсичен, освен ако не се държи в затворено пространство.
Тор продължи да проверява — и продължи да върви по гъбестата пътека. Концентрацията на водород така и не се повиши дотолкова, че да предизвика съмнение, да не говорим за тревога. Умната тълпа нарочно беше поискала от нея да се качи тук — за да провери дали никой хитър саботьор не е бърникал бордовите детектори. След като независимата проверка потвърждаваше данните на компанията, някои от тълпата вече започваха да губят интерес. Общият брой на членовете започна да пада.
— Изтичането трябва да е навън — все така авторитетно продължи гласът на груповия ум. — Обърнахме се към учени аматьори с молба за доброволци, които да насочат уреди за спектрален анализ към маршрута на дирижабъла. Те ще измерят точно количествата, така че ще получим представа за скоростта на изтичането. Математически обаче е невъзможно количеството да представлява опасност. Влажността в района непосредствено под „Духът“ може да се покачи с един-два процента, нищо повече.
Тор стигна края на пътеката. Ръката й докосна друга обвивка — приличаше на жива кожа, която обгръщаше всичко, от газовите клетки и скелето до пътническите салони долу. Отблизо бе почти прозрачна и предлагаше главозамайваща гледка навън.