Последва пауза.
— Да, неколцина предоставиха резултатите си. Не откриват опасни количества водород в района на кораба, нито по дирята му. Изтеклият газ явно се разсейва бързо…
— Моля, разяснете. Не откриват опасни количества? Възможно ли е да не са открили никакви признаци на изтичане на водород?
Този път паузата се проточи няколко секунди повече. Внезапно броят на членовете престана да намалява. В периферната част на очилата си Тор видя, че числото отново пълзи нагоре, макар и бавно.
— Я, това е интересно — отбеляза консенсусният глас в ухото й. — Някои от аматьорите вече се присъединиха към нас. Твърдят, че не са забелязали изтичане. Няма никакъв допълнителен водород по пътя на цепелина. Откъде разбрахте?
— Не съм. Наречете го просто интуиция.
— Но при скоростта, с която корабът компенсира водорода…
— Трябва да има някакво изтичане, да — довърши мисълта Тор. — Само че не в товарното отделение или в коридорите. Щяхме да го засечем. Липсващият водород обаче все трябва да отиде някъде.
Намръщи се. Видя някаква движеща се сянка зад гората от високи цилиндрични клетки. Някой идваше. Човек от екипажа, който да я върне любезно, но твърдо и настоятелно на мястото й. Фигурата непрекъснато менеше формата си от кривината на прозрачните полимерни тръби, леко розови от водорода и зеленикави от хелия.
Тор примигна. Устата й изведнъж пресъхна дотолкова, че не можеше да говори на глас, а само субвокално.
— Добре… в такъв случай… помолете аматьорите да направят спектрален анализ по трасето на цепелина. Само че този път… да търсят хелий.
Пред очите й се разрази буря от данни от инструментите на учените аматьори, контролирани чрез компютри от задни дворове и обсерватории по покривите из цялата страна. Много от тях можеха да се насочат бързо към всеки участък от небето: днес любителите разполагаха с оборудване, за което предишните поколения първокласни специалисти не биха могли и да мечтаят. Появиха се пунктирани линии. Всяка посочваше ъгъла на наблюдение на някой доморасъл астроном, еколог или метеоролог, насочващ ръчно изработен или сглобен инструмент към величественото, подобно на пура тяло на „Духът на Хула Виста“…
… който беше преминал над Арлингтън и Пентагон Сити по последния завой към пристанището за цепелини, обслужващо Вашингтон.
— Да, Тор. Има хелий.
— При това доста.
— Дирята продължава най-малко сто километра зад цепелина. Останал е незабелязан, тъй като хелият е инертен и абсолютно безопасен. На никого не му е хрумнало да се оглежда за него.
Гласът беше недоволен. И с много по-малко индивидуалност. При внезапно скочилия брой членове резултатите и резюметата сигурно се сипеха като порой.
— Подозренията ви изглеждат основателни.
— Екстраполирането на загубата на хелий назад във времето показва, че повече от половината хелий трябва вече да е изтекъл…
— … и е бил заместен от друг газ в зелените клетки — довърши Тор и кимна. — Мисля, че открихме липсващия водород.
За да подчертае думите си, посегна към една от близките зелени клетки. „Безопасните“, които трябваше да защитят живота и собствеността и да направят катастрофата невъзможна.
Вече всичко намираше обяснение. Умните полимери можеха да се програмират до ниво пропускателна способност: именно тази технология беше понижила драстично цената на обезсоляване на морската вода и бе довела до Водните войни. Но всяка технология може да се използва по множество начини. Ако си достатъчно умен и хитър, можеш да включиш инструкция, която при докосване на две газови клетки да нареди на едната да прехвърли съдържанието си в другата. Да създаде верига. Да изхвърли хелия във въздуха. Да прехвърля газ от водородните клетки в съседните с хелий и да запази налягането, без никой да забележи. След това да задейства автоматичните системи за разлагане на водата и за „попълване“ на водорода в основните клетки. Така компанията би решила, че причината е в слабо изтичане. И процедурата продължаваше…
… докато в зелените клетки не се натрупа достатъчно водород, за да превърне цепелина в летяща бомба.