— Процесът вече би трябвало да е почти завършил — каза тя. Взираше се напред към огромното пристанище, където вече се виждаха десетки дирижабли, някои многократно по-големи от пътническия лайнер. Летящи кранове вдигаха товарни контейнери от доковете на Потомак и ги товареха в цепелините за пътуването им през континента. Измамно грациозен, завладяващ танц, който задвижваше икономиката на страната.
Пътническият терминал — приличаше на джудже в сравнение с гигантите наоколо — сякаш примамваше с обещание за безопасност.
Индикаторите показваха, че до края на полета остават десет минути.
— Пуснахме спешен сигнал, Тор — увери я гласът в ухото й. — По всички канали. До всяка агенция.
Бърза справка показа, че груповият ум наистина прави всичко по силите си. Крещеше на всички официални служби, от Министерството на отбраната до Вътрешна сигурност. Отделни членове се обръщаха към приятели и познати, броят на участващите в тълпата достигна петцифрено число и продължи да расте. С това темпо професионалистите със сигурност щяха да им обърнат внимание. Всеки момент.
— Твърде бавно — рече тя, гледаше числата със свито сърце. Всяка секунда в опити да се предизвика реакцията на Кастата на закрилниците уведомяваше авторите на този заговор, че нещата се размирисват. Че планът им е разкрит. И че трябва да ускорят операцията.
Мислите й се насочиха към заговорниците.
— Какво ли се надяват да постигнат?
— Мислим по въпроса, Тор. Избраното време предполага, че целта им е да осуетят конференцията за Артефакта. Делегатите в Изследователския център на Военноморските сили в момента са на коктейл на брега и имат чудесен изход към пристанището за цепелини от другата страна на реката. Разбира се, има вероятност извършителите да искат не само да се изфукат, но и да убият триста пътници. Проверяваме дали някой не е бърникал във влекача. Възможно е да се опитат да го отклонят от курса и да го сблъскат с някой голям товарен цепелин преди детонацията. Подобна експлозия може да разтърси Капитолия и да затвори пристанището за месеци.
Това бе един от проблемите на умната тълпа. Плюсовете, които се получаваха от умножения разум, я правеха и безстрастна. Безчувствена. Отделните членове със сигурност изпитваха мъка и загриженост за Тор. Тя можеше дори да прочете съобщенията им, ако имаше време за подобни неща.
Прагматичната помощ обаче беше за предпочитане. Тор остана на нивото на груповия ум.
— Един (анонимен) член (провокатор?) предложи шантав план, според който на пристанището цепелинът ще бъде уловен от летящ кран. След това кранът ще запрати „Дух“ през реката, за да експлодира точно върху изследователския център! На теория е възможно да изпепели…
— Достатъчно! — намеси се Тор. Беше минала почти минута от откриването на опасността и подаването на сигнала. До този момент никой не беше предложил практично решение. — Не забравяйте, че съм на цепелина. Трябва да направим нещо.
— Да — незабавно отвърна гласът, без обичайното колебание. — Има достатъчно основания да се поиска полицейска намеса. Особено предвид рейтинга ви. Можем да действаме, като вие изпълнявате главната роля. Ето ги и работните предложения:
ПРЕКЪСВАНЕ НА ВОДЕЩОТО ВЪЖЕ.
(Аварийно освобождаване от гондолата. Осъществимо за четири минути.)
(Риск: възможна намеса на екипажа. Неефективно за спасяването на цепелина/пътниците.)
УБЕЖДАВАНЕ НА КОМПАНИЯТА ДА ЗАДЕЙСТВА ПРОЦЕДУРА ЗА АВАРИЙНО ИЗПУСКАНЕ НА ГАЗА.
(Връзката се осъществява в момента. Дотук отговорът е категоричен отказ…)
УБЕЖДАВАНЕ НА ЕКИПАЖА ДА ЗАДЕЙСТВА ПРОЦЕДУРА ЗА АВАРИЙНО ИЗПУСКАНЕ НА ГАЗА.
(Опит за връзка въпреки намесата на компанията…)
УБЕЖДАВАНЕ НА КОМПАНИЯТА ДА НАРЕДИ ЕВАКУАЦИЯ НА ПЪТНИЦИТЕ.
(Връзката се осъществява в момента. Дотук отговорът е категоричен отказ…)
ПО-НАСТОЯТЕЛЕН СИГНАЛ. УСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКА С ПЪТНИЦИТЕ И ПРИКАНВАНЕТО ИМ ДА СЕ ЕВАКУИРАТ.
(Рискове: забавяне, паника, наранявания, смъртни случаи, повдигане на обвинения…)
Списъкът предложения сякаш нямаше край. Сортиран от алгоритми за оценяване на приемливост, спешност и вероятен успешен изход. Индивидите и подгрупите в умната тълпа се разделиха, за да преследват с трескава настойчивост различните възможности. Очилата на Тор проблясваха и сякаш всеки момент щяха да се преговарят.
— Ох, по дяволите — измърмори тя и ги свали.