Реалното събитие сигурно е било невероятна гледка.
Въпросите се заблъскаха в ума й. Какво е станало с останалите пътници?
Каква част са били ранени или убити?
Ами хората долу, на минаващата наблизо магистрала?
Имало ли е атака срещу конференцията за Артефакта?
Цял куп въпроси. Но докато докторите не инсталираха шунт, нямаше начин да изпраща нещо повече от ужасните почуквания с еднозначното да или не. Плюс няколко препинателни знаци. При нормални обстоятелства очилата и двата импланта в зъбите й позволяваха да преминава бързо през менюта или да пише на виртуален екран. Но сега не можеше нито да вижда, нито да подава субвокални съобщения.
Замисли се върху проблема. Информацията можеше да постъпва със скоростта на речта. А предаването й беше въпрос на тракане на два зъба.
Може би беше заради медикаментите, инжектирани от парамедиците, но Тор откри, че мисли все по-безпристрастно, сякаш разглеждаше положението си отстрани. Тази гледна точка й предложи решение — насочи я към един много по-стар начин на комуникиране.
Тя чукна бързо три пъти вътрешната страна на долния си кучешки зъб. След това по външната страна, но по-бавно. И отново три бързи почуквания отвътре.
— Какво беше това, Тор? Опитвате се да кажете нещо ли?
Тя изчака достатъчно време, след което повтори същата серия почуквания. Три бързи отвътре, три бавни отвън, три бързи отвътре. Наложи се да го направи няколко пъти, преди Гласът да се престраши да изкаже мнение.
— Тор, някои членове на групата и ИИ предполагат, че се опитвате да пратите съобщение със старата Морзова азбука. Три точки, три черти, три точки. SOS. Това е старият международен сигнал за тревога. Вярно ли е, Тор?
Тя бързо потвърди. Слава богу, че груповият ум бе разнороден. Събереш ли достатъчно голяма тълпа, можеш да си сигурен, че ще попаднеш на неколцина маниаци на тема стари технологии.
— Но ние вече знаем, че ви боли. Спасителите ви откриха. Не можете да постигнете нищо повече, като викате за помощ… освен ако…
Гласът отново замълча.
— Момент. Появи се една теория. Предположение. Днес много малко хора си правят труда да научат Морзовата азбука. Повечето обаче сме чували за нея. Особено онова съобщение, което използвахте. SOS. Три точки, три тирета, три точки. Непрекъснато се появява в старите филми. Това ли ни казвате, Тор? Искате ли да ви научим на Морзовата азбука?
Макар да не можеше да усети нищо отвън, дори клатенето на животоподдържащата кутия, докато я мъкнеха от димящите останки на дирижабъла, Тор бе залята от вълна на облекчение.
Да, чукна тя.
Категорично да.
— Добре. Слушайте внимателно. Започваме с буквата А…
Това поне й помогна да се разсее от тревогите и да се съсредоточи върху нещо без техническите патерици, на които разчитаха съвременните младежи. Мъчеше се да запомни простия код, който всяко умно хлапе беше научавало наизуст през онази първа ера на цепелини, телеграфи и кристални радиопредаватели и приемници, когато небето е било пусто, изпълнено единствено с невинни възможности. Когато най-умната тълпа е била маршируваща армия. Когато журналист е можел да гони новините, въоръжен единствено с бележник, фотоапарат със светкавица и интуицията си. Когато основната грижа на един гражданин е била да спечели достатъчно, за да сложи хляб на масата. Когато Кастата на професионалните закрилници се е състояла само от няколко патрулиращи ченгета.
В миналото, преди цял човешки живот, когато героите били високи и с квадратни челюсти както в художествените произведения, така и в реалността.
Времената се бяха променили. Сега съдбата можеше да почука всекиго по рамото, дори срамежливия и скромния. Теб, мен, съседа. И изведнъж всички започваха да зависят само от един човек. Който пък разчиташе на всички.
Тор се съсредоточи върху урока си. Долавяше смътно вибрациите на хеликоптера, който я отнасяше (да се надяваме) към място, където модерните чудотворци щяха да направят всичко по силите си, за да спасят — или възстановят — онова, което могат.
Професионалистите все още имаха своето приложение дори в набиращия сили Век на аматьорите. Благословено да е майсторството им. Може би с малко късмет и технологии Тор щеше дори да се върне към живота.
Точно сега обаче една мисъл я измъчваше най-силно. Отне й известно време да зададе въпроса, който не й даваше покой, тъй като трябваше да използва букви от края на азбуката. Но веднага щом стигнаха до тях, тя изписа съобщение, състоящо се от една-единствена дума.