<УОРЪН>
Очакваше отговора, който й дадоха съгражданите й.
Макар че водородната клетка се беше свила максимално, за да изхвърли по-голямата част от съдържанието си към небето, останал достатъчно газ и долу, в богатата на кислород среда, за да изпепели един дребен човек. Един доброволец. Герой, който не оставил след себе си нищо за погребване, а само микроскопична прах, пръсната из цялата столица.
„Късметлия“ — помисли си тя, изпълнена с малко завист за бързия му изход от всичко това и за неизбежната слава, която нямаше да доведе до никакви усложнения.
Естествено, Тор си даваше сметка какво означава тази завист. Беше готова да влезе в задължителната фаза на самосъжалението. Фаза, без която не може.
Но не задълго. Само докато инсталират шунта.
След това щеше да се върне на работа. Какво като лежи потопена в желе и диша през тръба? Подобни неща не могат да спрат един истински журналист. Мрежата беше пълна с истории и Тор имаше чувството, че ще я опознае много по-добре.
— И ние ще сме тук — увери я умната тълпа. — Ако не ние, то други като нас. Можете да разчитате на това, Тор. Разчитайте на нас. Всички го правим.
Пета част
Искрено желана консумация…
Факт ли е, или си въобразявам, че чрез електричеството материалният свят се е превърнал в един огромен нерв, трептящ през хиляди мили за нищожно кратко време? Или по-скоро земното кълбо е огромна глава, мозък, изпълнен с разум!
Онова, което очакваме, се случва рядко; и обратно, най-често се случва онова, което не очакваме.
ВИД
детето е намерено !/!
аути-мърфи преслуша седемнайсет мрежи… обхващащи двеста и дванайсет хиляди четирийсет и едно виртуални нива… някои просторни и подробни като повърхността на реалземята… в търсене на //–//–// не нормалните пропуски, където да търсят нормалхора & аспита & ИИ & очи — а където не поглежда –/+
Агурне Арриксака Бидарте не използва камери, мрежи или кредитни карти –.– закрилниците й внимават –.– не оставят улики… следите грижливо отсъстват… ами самото им ? То може ли да се проследи?
трудно се програмира +++ всяка шпионска агенция пуска шпионски програми, търсещи връзки… но са друга материя/течност/твърдотяло/плазма/вразма/ектоплазма !/!
ИИ не много добре — но аути-мърф го прави чудесно /!/ не-моделите подхождат на мъдрец като него +++ който всеки ден си има работа с коблита +++
и питаме — след като вече ги открихме — можем/трябва ли да помагаме на майка-и-дете ??? тази част е трудна –> как да продължим отвъд нищоправене/забелязване/бездействие и да създадем от ефективно действие ??? не е наша сила… нито дори на аспитата или високо функциониращите вършенето на неща +++ за това са нормалхората –/–
горкитемами
достатъчно лоша е нашата спънка / непохватност / спрямо реалсвят/причина/следствие… само че сега има и ново нещо… онова извънземно/друго/космическо НЕЩО в новините… нашественик, който кара коблитата да не подскачат и джавкат като луди
трябва ни ./.
използвали сме приятели и преди — нали .?. опасно. –/– понякога предават доверието ни –//– този приятел да гледа да е добър……
29.
Неразбиране
След като най-сетне успееш да накараш извънземните да говорят, трудно можеш да ги заставиш да млъкнат.
— Поздравления! Като пътуваща в космоса раса, вие сте успели да преодолеете сериозни пречки. Малцина могат да се похвалят с такова постижение. Сега сте добре дошли да се присъедините към нас.
Дотук посланието бе доста ясно. Прокламацията предизвика фурор по целия свят.
По-незабелязан — макар все още да беше причина за какви ли не предположения — бе тежкият труд на Джералд и останалите от екипа за осъществяване на контакт, за да се стигне до ясното съобщение от Артефакта. Относителният дял полезна информация на фона на целия объркващ хаос, излизащ от овоидния кристал, бе все още отчайващо малък.