Със следващия символ се справи по-бързо. Както и с третия. Естествено, идеограмите не бяха на съвременен китайски, а на някаква древна писмена система. Изглеждаха по-пиктографски и не толкова стилизирани, вероятно бяха от периода на воюващите държави преди въвеждането на стандартите на великия Цин, първия император. За щастие имплантът в окото му се задейства и предложи превод, който бе съобщен на глас на съвременен путонгуа.
— Дата на пристигане на Земята?
Едновременно вървяха два проекта. При първия древните символи се използваха за задаване на въпроси. Д-р Нгуен обаче искаше да се обръща към нещото вътре и със съвременни думи. В идеалния случай — ако наистина беше много по-умно от земен ИИ — то би трябвало да научи модерната версия на китайския, както и други езици. А и по този начин можеше да се тества приспособимостта на овоида.
След кратка пауза Куриерът като че ли вдигна едната си ръка с шантавите два лакътя и чукна идеограмите на Бин с движение на трипръстата си длан, при което те се пръснаха и се стопиха. След това симулираният извънземен изрисува нови фигури, които се блъскаха и подреждаха по вътрешната повърхност на камъка-свят. Бин долови също, че издутият десен край на артефакта леко затрептя. Сложни детектори вкараха вибрациите в компютър, чийто глас-ИИ изрече думи, които Бин не разбра.
За щастие белокосият китайски учен Ян Шенсю ги разбираше и почука унисвитъка пред себе си.
— Да, да! Значи така са се произнасяли тези думи. Чудесно.
— И бихте ли ни казали какво означават те? — настоя виетнамският богаташ.
— О, той… съществото вътре… казва, че не може да каже колко време е минало, тъй като е спал твърде дълго. Но ще предложи нещо, което може да свърши работа.
Д-р Нгуен пристъпи напред.
— И какво е това нещо?
Извънземният приближи ръцете си една до друга, после отново ги раздалечи. Вездесъщите облаци се събраха по краищата, разчиствайки част от камъка-свят, докато в центъра не се оформи голямо черно петно. Бин зърна светеща точица… и още една… после други две… и още една двойка…
— Звезди — каза Ана Аройо. — Шест, подредени в приблизително правилен шестоъгълник… с една звезда в средата, малко изместена от центъра… Проверявам онлайн каталозите… По дяволите. Всички съвременни съответствия включват звезди под седма величина, които са били невидими за хората от миналото. Малко вероятно е…
— Моля да не проклинате и богохулствате — обади се островитянинът Пол Менелауа. — Да не забравяме, че темата е времето. Дати. Кога. Звездите се преместват. — Опипа аниматроничното разпятие, висящо на верижка от врата му, и добави: — Опитайте да се върнете назад…
Фигурата на Исус сякаш се гърчеше под докосването му. Ана се намръщи на укора му, но въпреки това кимна.
— Добре. Връщам се назад и правя сравнение с цялото небе на интервали от сто години. Може да отнеме известно време.
Бин се поколеба за момент, после изтърси:
— Седем!
Ученият и богаташът се обърнаха към него. Бин преглътна, за да събере кураж.
— Ами… Мисля, че броят на звездите може… да улесни нещата.
— Какво искате да кажете, Пен Сян Бин? — попита д-р Нгуен.
— Искам да кажа… може би… може би трябва да опитате Седемте девици. Нали се сещате. Онези… — Помъчи се да си спомни официалното име.
— Плеядите — притече му се на помощ Ян Шенсю точно когато ииуерът на Бин му подсказа името. — Да, предположението е добро.
— Ясно — обади се филипинката. — Проверявам само този куп. Назад… назад… Да! Има сходство. Плеядите преди около пет хиляди години. Еха!
— Много добре — каза д-р Нгуен. — Очаквах нещо подобно. Млади приятелю Сян Бин, ако обичате, разкажете ни за кутията, в която се е намирал камъкът-свят. Какво пишеше върху нея?
— Открито в Харапа, хиляда деветстотин двайсет и шеста… — отвърна Бин. И довърши с лек трепет в гласа: — Обладано от демони. Да се държи на тъмно.
— Харапа, да — каза Нгуен, без да обръща внимание на другата част. — Един от центровете на културата от Долината на Инд… бедна трета сестра през най-ранните дни на градската цивилизация, след Месопотамия и Египет.