Това представляваше всичко, срещу което бе проповядвал десетилетия наред. Но ако трябваше да е честен, възгледите му постепенно се променяха. Защото имаше и силно изкушение да се желае подобна участ. Лудата мечта на боготворците, чиято привлекателност не можеше да се отрече.
„Ако преходът мине добре, Новата пирамида ще бъде умна, благосклонна и спокойна. Хората ще си имат своите избори и други играчки. Над тях аристократите ще поддържат стабилността. А на върха? ИИ ще се наместят грациозно в нишата си, без да предизвикат никакво вълнение.
И след няколко века спокойствие може би ще сме готови да извадим отново онзи проклет Хавански артефакт от някой студен тъмен килер и да си поговорим за звездите.“
Оптимистите често посочват, че всичко ще се оправи — като факта, че е била избегната някаква голяма война (въпреки няколкото охлузвания и одрасквания) и че днес повечето хора познават много повече мир от своите предшественици. Дори при тази икономика стотици милиони всеки ден се стремят да се измъкнат от бедността, да видят децата си по-здрави и по-добре образовани. С изключение на горещата зона на токсоплазмата, насилието между хората отново намалява в общ план.
Да, има слухове и тревожни модели, предсказващи огромен пожар — между класите, а не между държави. Но кой би спечелил, ако подобно нещо се случи?
Ами ако оптимистите са прави? Да предположим, че в това поколение ставаме — като общо ниво — по-умни и по-разумни, при това с прилични темпове. Това общо ниво оставя около милиард човешки същества от близо десет милиарда, които тънат в ярост, догматично тесногръдие или постоянно повтаряне на дискредитирани грешки. Познавате такива хора. Разпознавате ли тези черти в някои от съседите ви? Или може би в лицето, което виждате в огледалото?
Не забравяйте, че един злосторник може да съсипе нещо, изградено от много ръце. Може да са необходими хиляда професионалисти, които да противодействат на някой вирус, пуснат от един-единствен създател на софтуерен или биологичен вирус. Не че социопатите са по-умни — като цяло това не е така. Те обаче са елементът на изненада, добавена към горчивината на общество с много уязвими за атаки места.
Да предположим, че делът на добротата и уменията продължи да се увеличава, че всяка година се появяват много повече достойни и творчески мислещи хора, отколкото социопати. Ще бъде ли достатъчно това? Може би.
Но ако си представим, че някой намери прост начин да създава черни дупки или антиматерия с подръчни материали? Дори 99,999% от хората да се въздържат, безумците, които са само една хилядна от процента, могат да ни убият. Има и други сценарии — възможни начини един побъркан да надделее над всички ни, без значение каква част от нас са добри и разумни.
Ако делът се увеличава, но групите не се сближават, няма надежда.
37.
Архипелаг
Пен Сян Бин наистина искаше да проследи коментара, направен от извънземното същество в камъка-свят. Когато му показаха картини на другия яйцевиден пратеник от космоса, Хаванския артефакт, изучаван в Америка, Куриерът на предпазливостта ясно изрази отвращението и омразата си, като нарече създанията вътре в онзи съсъд „лъжци“.
Въпреки всички проблеми с превода думата беше ясна и недвусмислена. Интригуваща и малко смразяваща. Ясно беше, че Пол, Ана и професорът също искат да научат повече по темата. Д-р Нгуен обаче настоя да се придържат към предварително съставения списък с въпроси.
И така Бин се съсредоточи върху рисуването на поредната серия древни знаци. И когато завършеният ред символи се зарея по повърхността на яйцевидното нещо, зададе въпроса и на глас.
— Как пристигнахте на Земята?
Отговорът дойде на две части. Докато Куриерът на предпазливостта рисуваше идеограми и произнасяше архаични думи, до него се появи картина, която започна да се оформя в мрака. Ана Аройо бързо се постара увеличеният образ да бъде прехвърлен на най-големия им триизмерен дисплей, на който се виждаше черната бездна на космоса, осеяна със звезди.