Е, хубаво. Винаги съм знаел, че в Просвещението има неща, които ще ми липсват.“
И тъй, мястото му беше тук, сред другите умници. Не само като човек на изкуството, но и като майстор на масовите комуникации трябваше да намери темите за интересни — и да намери много начини, по които да допринесе за дискусията. Беше му трудно обаче да се съсредоточи, докато докладчикът продължаваше да дудне:
— … Така че от тези данни виждаме, че една от устойчивите причини за провал, довели до падането на благородническите фамилии в Европа, Азия, Африка и Америка през цялата ни писана история, е придържането към глупави модели на брак и възпроизводство! Разбира се, уговорените бракове често са помагали за създаването на съюзи между фамилиите и са полезни в краткосрочен план. Това обаче е довело до бедствено стесняване на генетичното разнообразие у аристокрацията! Вижте само колко често постиженията на блестящи владетели са били прахосвани от малоумните им синове! Обърнете внимание на ефектите от инбридинга дори само върху някои кралски фамилии — Хохенцолерн, Хабсбург и Романови. Монарси, които са били доказано непълноценни интелектуално и психически, са станали причина за половин век агония! Стигнало се е до гибелта на стотици милиони и до съсипването и на трите династии, а аристокрацията е била дискредитирана в продължение на няколко пропилени поколения, докато споменът за ужасите най-сетне избледнял.
Хамиш погледна някои от техническите илюстрации, реещи се над говорещия и аудиторията като балони, пълни с графики и анимирани данни. Оказваше се, че идеята на дребния учен е сходна с онази на индийската социоложка — с тази разлика, че неговата представа за „меритокрация“ се отнасяше до самите благородни кръвни линии.
— Налице е също изтичане на умове — фактът, че много от най-интелигентните деца на аристокрацията я изоставят! Макар да запазват известно ниво на комфорт, те предпочитат компанията на техници и използват интелекта си в някаква област от науката, изкуството или нещо друго…
Нещо погъделичка ухото на Хамиш и той трепна. Потисна импулса рязко да се надигне и оформи субвокално въпроса в гърлото си, без да отваря уста.
РИГЪЛС? ТИ ЛИ СИ?
Гъделичкането изчезна… и се върна, този път по-силно. Иисистентът му обаче продължаваше да мълчи. Може би потискащото поле, което заглушаваше комуникациите в имението на Глаукъс-Уортингтън, беше засякло и позволило на личните устройства да се събудят частично — колкото да те раздразнят.
Хамиш посегна да свали обицата си…
… а гъделичкането се превърна в нисък дрезгав звук… който премина в мърморене… и накрая оформи думи.
— Хамиш Брукман, ако чувате това, докоснете облегалката пред себе си.
„Хм.“
Не беше Ригълс.
Хамиш изобщо не се поколеба. Вече се беше навел напред. Едно мързеливо движение с ръка беше достатъчно, за да изпълни искането.
— Добре. Моля, преместете се на свободното място от другата страна на пътеката. Проверете отляво, под тапицерията. Дръжте се естествено.
Хамиш се зачуди как някой бе могъл да преодолее заглушаването. Може би с мазер, насочен право към обицата му? Но детекторите в аудиторията би трябвало да засекат отраженията. Освен ако… освен ако не използваха някакъв извънчестотен ефект на индуциран резонанс, който караше обицата му да трепти… Или пък беше някакъв предварително направен запис?
Поклати глава. Технологичните спекулации не бяха важни. Въпросът бе друг — дали това не е някакъв тест за лоялност?
„И ако е така, дали проверяват само мен, или и всички други?“
Докладчикът продължаваше да говори за развъждането на аристокрацията.
— … Всички тези проблеми могат да бъдат решени чрез избиране на партньори от най-интелигентните и изтъкнати представители на обикновените хора. Чрез съчетаването на това с научно планираната рекомбинация и подсилване, върховната каста може да се облагодетелства, създавайки динамично и талантливо потомство! Позволете да наблегна за нашите нови приятели от Движението за отказване, че това може да бъде направено без бърникане в гените! Макар че, естествено, може да се наложи пренатално…