— Ли Фан Лу може да е бил арестуван, измъчван и убит заради слухове…
— Че е притежавал нещо подобно. — Д-р Нгуен кимна и мънистата в плитките му изтракаха тихо. — Моля, продължете.
— А също и начинът, по който вие и вашите… конкуренти… скочихте върху мен, след като само намекнах, че съм готов да продам блестящо бяло яйце. Явно още при обявяването на Хаванския артефакт вече е имало могъщи групи, които са знаели… знаели са…
Затърси подходящите думи. И изведнъж в иипетното, вмъкнато в долната дясна част на полезрението му, се появи нов, напълно непознат китайски знак. Заедно с редица пинин-латински букви с ударения, обясняващи произношението. Иипетното правеше тези неща все по-често, след като опознаваше Бин — предвиждаше и му подсказваше какво да каже.
— … обхвата на приемливия потенциал… — внимателно изрече той, докато движеше пръст по дланта си, имитирайки сложните знаци. Често го правеше, когато някоя дума не му беше ясна. Видя, че останалите се поусмихнаха. Бяха свикнали с подобни неща.
— Просто ми е трудно да повярвам, че могъщи хора ще си правят толкова труд… да търсят като луди подобно нещо дори след като са научили за Хаванския артефакт… освен ако не си мислят, че имат реална възможност за успех. Освен ако нямат основателни причини да смятат, че тези легенди са нещо повече от легенди.
Погледна д-р Нгуен, изненадан от собствената си дързост, и добави:
— Обзалагам се, че много неща в доклада са били спестени, господине. Възможно ли е същите групи вече да притежават световни камъни? Сега, в нашата епоха?
Менелауа поклати глава и изръмжа:
— Това е нелепо!
— И защо, Пол? — обади се Ана Аройо. — Аз бих обърнала поне мъничко внимание на това съвпадение във времето. Може би тези неща са кръстосвали околния космос доста дълго, подобно на писма в бутилки. Докато повечето са се установили на далечни орбити, очаквайки планетата ни да роди вид, пътуващ в космоса, други може да са се приземили — случайно, също като този. Или поради някаква причина. Повечето сигурно са се разбили или са паднали в океаните. Но също като растението, което ражда хиляди семена, достатъчно е само едно от тях да покълне…
— Ако са били толкова много — възрази Ян Шенсю, — нима някои от тях нямаше вече да са открити от геолози, търсачи на скъпоценни камъни или селяни, орящи земята си? Те са различни дори да са разбити или обгорени!
Ана сви рамене.
— Нямаме представа какво става с тези неща, ако се счупят. Може да се разлагат бързо във форма, която почти не се отличава от обикновените кристали. Може пък да се превръщат в пясък, прах или дори да се изпаряват. Както и да е, да предположим, че някои от тях са били открити и е станало ясно, че са нещо особено. Всички знаем как са се отнасяли хората от всяка древна култура към редки и скъпоценни неща. Били са поднасяни като дарове на владетели, които ги пазели на тайни места! Може от време на време да са ги изнасяли, за да ги използват в някакви тайни обреди или за да впечатлят простолюдието. Но след това винаги са ги прибирали… докато градът не е бил разграбван и скривалището не е било изгубено завинаги. Или пък предметите са били погребвани заедно с владетеля, което в крайна сметка е същото. Така или иначе, истината се превръща в легенда — а подобни легенди има безброй!
Тя се обърна към Бин.
— Нали се е случило точно това, когато Ли Фан Лу се е сдобил с камъка-свят? Пленник на този стар начин на мислене, той е пазел тайната, най-специалното нещо в живота му, и я е отнесъл със себе си в гроба.
Ян Шенсю замислено рече:
— Всъщност се твърди, че Първият император Цин и Чингис хан били погребани със съкровищата си, сред които и…
Д-р Нгуен прекъсна дискусията, като вдигна ръка, за да привлече вниманието им. До този момент стоеше абсолютно неподвижно и се взираше в пространството — или в сцени, които можеше да види само той по вътрешната повърхност на очилата. Сега чернокосият богаташ заговори с тих глас, в който Бин със сигурност долови равни части изненада и примирение.
— Изглежда, събитията настигат размишленията ни. Моите източници ми казват, че постъпват сведения…
Свали очилата си и погледна Бин в очите.
— Изглежда, мой млади приятелю Сян Бин, че в крайна сметка може да се окажете прав.