Изчака още секунда-две. После въведе личния си код за достъп до адвоката си с надеждата, че ще успее да се свърже въпреки неидентифицирания телефон.
След дълго звънене Глория Хариган отговори — но отговори рязко, сякаш беше заета с нещо важно.
— Кой сте вие, по дяволите? Обадете след малко! Целият свят е пред телевизорите.
Хакер примигна изненадано от нелогичната й реакция. Целият свят какво? Потупа челюстта си — може пък имплантът нещо да не беше наред. Съсредоточи се и заговори на глас. Макар да не можеше да чува гласа си, усещаше как ларинксът му трепти и устата му оформя думите.
— Глория…
— Освен това звъните на личен номер, запазен за спасителна мисия. Така че ако не е свързано с…
— Глория… — Говореше внимателно, сякаш се опитваше да си припомни забравено умение. — Можеш да прекратиш издирването… Аз съм — Хакер.
Дълга пауза. А след това писък, който го удари в мандибулата и отекна в черепа му.
— Хакер! Наистина ли си ти?
И се развика и се разхлипа, викаше колегите си да се съберат около нея.
— Това е много по-важно от някакви си шибани извънземни! — викна след миг.
Думите имаха странен ефект върху Хакер: почувства се притеснен, че е предизвикал такива емоции. Поредното ново усещане. „Не знаех, че някой ме харесва чак толкова“ — помисли си.
И в същото време се зачуди.
„Извънземни ли?“
Загледа разпенения край на играта. Делфините правеха пируети и цвърчаха, ликуваха или оспорваха резултата…
Глория най-сетне се успокои достатъчно, за да потвърди… да… вече били установили местоположението му… и помощта тръгвала. След около час… не, след четирийсет минути, поправи се тя, когато някаква туристическа миниподводница предложи да потегли от близкия курорт срещу разумна сума.
— Чудесно… — каза Хакер, макар че чувствата му бяха малко смесени. — А дотогава… след като съобщиш новината на майка ми… има нещо… което искам да направиш.
Даде й кодовете на проекта Ъплифт и я помоли да намери всичко за него, включително сегашното състояние на активите и технологиите му — и как да се свърже със специалистите, чиято работа е била прекъсната тук.
Тя го попита защо.
— Мисля… че имам ново… — почна Хакер и млъкна, преди да е казал думата хоби. Изведнъж си даде сметка, че вече изобщо не възприема нещата по този начин. Отнасяше се дори до страстта му към ракетите.
За първи път в него гореше истинска амбиция. Нещо, което като че ли си заслужаваше усилията.
В басейна неколцина членове на Племето увиваха скъпоценната си мрежа около тялото на най-едрия мъжки и се готвеха да излязат за храна. Хакер ги чу какво си бъбрят и се изкиска, когато разбра една от грубоватите им шеги. Добронамерена закачка за негова сметка.
„Е, чувството за хумор е добро начало. Цивилизацията ни има нужда от повече смях.“
— Мисля… — каза на адвокатката си, — мисля, че вече зная какво искам да правя с живота си.
Ехо? Тук ли сте? Не сте много — нямате и половин милион. Добре де, четиристотин и трийсет хиляди участници трябва да са достатъчни. Вие сте онези, които предпочитате да действате вместо пасивно да зяпате предаванията от конференцията за Артефакта! Да, ние действаме, ние душим. Така че нека проследим някои миризми.
Значи така. Въпреки приказките за извънземни обичайните новини си продължават — все повече и повече напрежение заради вода, енергия, храна и фосфор, надигащи се морета… а също и още разправии между гилдии, граждани и тъй нататък. Да видим последните новини от любимия ми обобщител Уолтър:
* Сир-Изра-Пал заплаши да обяви студена война, ако Турция продължи да секвестира водите от разтопения сняг в Големия анатолийски резервоар. Съседите надолу по течението твърдят, че това е причина за влошаване на Близкоизточната суша, както и за повишаване на сеизмичната активност в Леванта.
* Носят се слухове, че няколко клики са се разбрали за съвместна нова атака срещу „упадъчните институции на и без това остарялото т.нар. Просвещение“. Повечето подобни истории са скалъпени от докачливи ииботове, пуснати преди години от отдавна мъртви нихилисти. Но след провалената атака срещу цепелина във Вашингтон службите за сигурност се отнасят много сериозно към тези слухове и направо спукват ИИ помощниците си от работа.