„Най-стария? Да не искат да кажат, че това е представител на първата раса от общността? Основателите, появили се на звездните пътища преди всички останали? Може би онези, които са установили контакт с всички други и са ги научили как да живеят в междузвезден мир?
Момент! Не казаха ли «Най-стария оцелял»? Не е задължително това да означава нещо зловещо… но все пак…“
Знаеше, че умът му изпреварва всякакви рационални основи за размишление. Опита се да имитира търпението, което му се струваше, че вижда в извънземните очи.
Вентилите на главата се раздвижиха и се появиха символи. Непознати и странни, те бързо се промениха в букви от латинската азбука, втурнаха се напред и се подредиха в думи, които преводачите превърнаха в звук. Гласът беше едновременно тих и силен, макар и малко задъхан.
Вие се показахте способни и достойни. Присъединете се към нас!
Джералд чу няколко облекчени въздишки, макар че това беше съобщението, което вече бяха чували. Все пак сега, предадено от избран чрез консенсус лидер, който представляваше цялата извънземна общност, то звучеше още по-убедително.
Погледна Акана и тя му кимна. Бяха се разбрали какво да каже.
— За нас е чест — каза Джералд. — Имаме много неща за обсъждане. За вашето велико и древно общество и за причините да сме радостни и предпазливи едновременно. Но нека първо ви посрещнем с добре дошли на планетата Земя. От името на човечеството, с добра воля и желание за приятелство.
Усети как възелът в стомаха му се отпуска. Беше успял да произнесе посланието си без никакво мънкане и покашляния. Прословутите Първи думи бяха изречени, макар да бяха може би малко по-витиевати от прочутите фрази на Цезар и Армстронг… и със сигурност не толкова красноречиви. Но все пак годни да се озоват на стената на Прочутите слова, изречени в историята.
Думите му проникнаха в Артефакта чрез устройство на заобления му край и бързо се появиха като рояк мънички символи, вариращи от ъгловати букви до сложни идеограми, които се разделиха на няколко десетки отделни потока, всеки насочен към различен извънземен, а не само към стоящия малко пред останалите говорител. Създанията реагираха по най-разнообразни начини — потръпване, кимания, мятане на пипала, — но цялостното впечатление изглеждаше недвусмислено. Всички бяха доволни.
Най-стария се обърна за кратка консултация с останалите, след което от темето му се появиха още букви, които затрептяха, трансформираха се и се лепнаха за прозрачната повърхност.
Вашето приятелство е най-голямото съкровище за нас. Ще се отплатим с най-добрия възможен дар.
— Нали ви казах! — промърмори Бен Фланъри. В отговор Емили Тан изсумтя, сякаш искаше да каже: „Чакай да видим.“
Но първо трябва да попитаме — имало ли е други?
Джералд примигна. „Други ли?“
Погледна Акана, но тя само озадачено сви рамене. Никой от екипа нямаше какво да каже.
И тогава над масата се зарея блестящ вирт и се спусна пред Джералд. Той се обърна и видя, че изпращачът е Хермес, холватарът на групата на съветниците — представители на много страни, гилдии и съсловия, намиращи се от другата страна на карантинното стъкло. Виртът предложи просто обяснение, което се изписа триизмерно в контакт-ИИ лещите на двете очи на Джералд.
„Други“ може да се отнася за предишни срещи с извънземни сонди.
А. Добро предположение. Някой в галерията в края на краищата се бе оказал полезен. Разбира се, това можеше да означава какво ли не, от НЛО до засечени от СЕТИ сигнали, дори Иисус. Но Джералд реши да приеме предположението и пое дълбоко дъх.
— Вашата кристална капсула, която предава на цивилизацията ни ясни послания от далечния космос, е първата по рода си, на която попадаме.
Потисна внезапния подтик да добави: „Доколкото ми е известно.“
Пред него се появи ново виртуално послание, този път изпратено от Генадий.
Помните ли, че разговаряхме за по-ранни артефакти, паднали на Земята, както е щяло да се случи и с този, ако не го бяхте уловили? Представете си много от тях, летящи в космоса хилядолетия наред… за да се разбият на парчета на земята или да потънат в океана. Възможно е обаче някои да са останали почти невредими…
Джералд изсумтя и щракна със зъб, за да отмести настрана виртуалната бележка на Генадий… но без да я премахва.