Момент… момент. Видяхте ли? Тлъстият извънземен представител наистина ли каза онова, което чух?
Насочете вниманието си към конференцията за Артефакта. Вижте думите на Най-стария на големия екран.
Нашите видове, цивилизации и планети не биха могли да си съперничат. Защото никога не са се срещали.
Какво — за Бога, за Небето или за Мрежата — означава това?
44.
Реалност на пластове
Шумния стомах и по-младия Три-тон плуваха малко встрани от Племето. Три-тон мърмореше срещу тъпия съдия, тъпата топка и тъпия капитан на отбора…
# Тъпият Жълт корем трябваше да ме вкара в играта! И да ми даде да стрелям! Щях да направя повече точки!
Шумния стомах вече беше изхвърлил играта от ума си. Глупаво развлечение. Остатък от времето, когато хората живееха в купола и правеха нещата интересни по какви ли не начини, с проблясващи светлини и странни усещания. И вечно се суетяха около бременните женски и молеха мъжките за сперма. По-добри времена.
А сега?
За известно време Племето отново си имаше питомен човек, който да им чисти паразитите, да се оправя с мрежата и да понася шегите им. Само че старейшините решиха, че е дошло време да го върнат горе. Заради здравето му.
Шумния стомах скърбеше.
# Ами МОЕТО здраве? Кой ще ми маха гадините и ще ми почиства раните? Трябваше да го задържим. Той си беше наш!
Двамата излязоха на повърхността да вдишат и доловиха във влажния тропически въздух намек за приближаваща буря, може би късно следобед. Това винаги правеше нещата по-свежи. Дъждът прогонваше донякъде неприятния привкус на метал, пластмаса и човешки лайна, който беше особено силен край брега.
Шумния стомах усети как ръмженето на вътрешностите му резонира в пространството около него — черта, заради която не можеше да се промъква незабелязано и която го беше принудила да се специализира в удрянето вместо в улавянето. Канеше се да продължи с ругаенето — нещо, което младите мъжки често правеха колкото от негодувание, толкова и заради спорта, — когато установи, че Три-тон се е понесъл нанякъде с мощни удари на опашката си и оставя след себе си въртоп мехурчета тип току-що-открих-нещо-интересно.
Шумния стомах веднага го последва, винаги готов да сръчка поредното интересно нещо. Но какво ли щеше да е то? Докато следваше приятеля си, се съсредоточи върху звуците на морето, като движеше чувствителната си челюст наляво и надясно и се мъчеше да разбере какво е накарало Три-тон да се втурне така ненадейно на север.
Както обикновено, имаше много страничен шум — тътенът на прибоя на близкия плаж и трясъкът на разбиващи се вълни в един по-отдалечен риф. Разбира се, чуваха се и дразнещите звуци от човешки мотори, неприятен факт от живота, който си оставаше и денем, и нощем; един или два несъмнено се движеха на висока скорост насам или към купола.
Очевидно Племето щеше да си изгуби любимеца. Както и да е. Но като че ли нищо от това не беше събудило интереса на Три-тон.
Да не би да ставаше дума за храна? Или опасност? Бързото сканиране не откри нищо необичайно сред честотите на рибите — можеше да чуе нагъсто скупчените ята, въртящи се като циклони и заобиколени от ловците, които бързо се стрелкаха напред… и плячката се мяташе в нечия челюст. Гладът му се засили в почти синкопиран ритъм… но не, в тези честоти нямаше нищо, което да развълнува толкова много Три-тон.
Шумния стомах затърси следи в по-долните сложни пластове звук. Пластове, които винаги изпълваха мислите на по-старите делфини — вечно шепнещи и загадъчни, вплитащи се в сънищата. Именно там често можеше да се чуе как огромните китове си говорят със стонове, писъци и песни, които прекосяваха цели океани. Понякога разговорите бяха за храна и чифтосване, естествено. Но също така пластовете предаваха и мудното мърморене на самото море.
А още по-долу, сред стоновете на скърцащата, винаги готова да се разтресе Земя, можеше да се дочуят цвърчащите драскащи коментари на раците, които пълзяха, щъкаха и се завираха навсякъде, щракаха към всичко необичайно и комбинираните им звуци създаваха плътен постоянен фон. Мрачно тракащо бърборене, което сякаш се надигаше направо от вездесъщата тиня.
Именно там Шумния стомах най-сетне го чу. Дърдорене — треперливо и неясно, но настоятелно. И изпълнено с изненада.