Е, както и да е. Това определено беше много по-добро от носенето на някакви си очила, които просто рисуваха измислени нива върху обикновените градски улици. Дори най-новите игри с пълно потапяне в обстановката не можеха да се сравняват с чудесата пред нея. В това омагьосано място, където всяко цвете изглеждаше десет пъти по-голямо от нормалните си размери и дори градският смог се губеше сред ароматните мъгли, всички неприятни страни на реалния живот сякаш изчезваха и това се отнасяше дори за камъчетата, в които човек можеше да се препъне. И в същото време всичко около нея беше пропито с реалност. Направо един нов свят!
„При това с ВИП пропуск?“ Мей Лин се зачуди какво означава това. Стомахът й изръмжа — не беше хапвала нищо от сутринта. Е, надяваше се, че пропускът ще й свърши добра работа.
Тръгна след странния си млад водач през портала на чудесата — под грейналата доброжелателна усмивка на Мики Мао.
Ама че УНЕС.
Видяхте ли колко бързо се постига консенсус в Мрежата за прякорите на всеки един от деветдесет и двамата пришълци от Артефакта? Някои груби, други почтителни, като Дългия зъб, Кали и Голямата сепийка?
Не закъсня и дългият списък с въпроси към извънземните ни гости, изсипани от световната публика, жадуваща да задоволи безбройните си стремежи.
И — уау, не е ли странно, че почти всички тези въпроси се основават на две клишета? На страх или на копнеж?
Първото малко поотслабна, щом научихме, че извънземните нямат физическа сила и говорят доброжелателни неща. Така че сега повечето въпроси се отнасят за желанието ни да научим разни неща от нашите посетители, които според общоприетото мнение са мотивирани от алтруизъм.
Всъщност през последния век повечето от онези, които претърсваха небето, приемаха това за даденост. Как може някой да се развие истински, без да се откаже от егоизма си и да предпочете пълната щедрост? Но дали това схващане не е шовинистично и типично човешко?
Що за морални системи можем да очакваме, ако лъвовете бяха станали разумни? Или самотните и подозрителни тигри? Мечките са всеядни като нас, но навикът на мъжките да убиват малките изглежда дълбоко вкоренен. Сигурно мечешките моралисти по-късно ще гледат на тази вродена тенденция като на противен грях и ще се опитат да го изкоренят, проповядвайки въздържание. Или пък ще го обяснят и канонизират, ще създадат великолепна литература, която да рисува и оправдава своеобразната красота на навика по същия начин, по който и ние възпяваме много от собствените си натоварени с емоции характерни особености. Всеки, който се съмнява, че нетолерантните и дори убийствени навици могат да бъдат възпявани, да бъде така добър да се запознае с религиозните ритуали на древните ацтеки и детските жертвоприношения на картагенците. Щом ние можем да обясняваме и дори да възхваляваме бруталните поведения, дали високоразвитите извънземни също не са способни на подобни постижения на умствено жонгльорство? Особено ако еволюцията им ги е предразположила към това?
И въпреки всичко, макар че като цяло чистият алтруизъм отсъства в природата, това само по себе си не го прави нещо неуместно.
Теорията ни учи, че когато системите станат по-сложни, се появяват нови форми на порядък. Може би не е случайно, че най-сложното общество, създадено от най-сложния вид на Земята, е превърнало алтруизма от рядък феномен в идеал, към който трябва да се стремим.
И още нещо: уау, не е ли странно, че сега се съдим така сурово, основавайки се именно на тези нови и по-високи стандарти?
А ако екстраполираме едни по-високи нива на алтруизъм от нашите, дали няма да получим същества, които са по-развити от нас самите?
47.
Безкрайната верига
Въпреки мрачната готовност на Джералд да продължи да разпитва извънземните от Артефакта Акана призова — и настоя — за вечерна почивка. Беше станало доста късно — почти полунощ — навън, където вечно въртящата се Земя продължаваше да кара слънцето и звездите да шестват по небето. Джералд призна, че едно прекъсване за хапване, пийване и удовлетворяване на телесните нужди всъщност е доста добра идея.
Въпреки оплакванията заради забавянето, изсипали се от целия свят и изпратени от милионите, жадуващи да научат веднага за „вечния живот“, рекламодателите искаха своето време за досаждане и примамване. В края на краищата утре някое извънземно чудо можеше да направи всяка стока ненужна. По-добре беше сега да продадат всичко, което могат.