Английската версия на въпроса на Джералд все още се рееше над множеството.
Разкажете ни за федерацията от светове, към която сме поканени да се присъединим.
Съществата отзад се обръщаха едно към друго. Не изглеждаха ядосани или развълнувани… може би объркани бе по-точното определение. Това бързо се прояви по начина, по който стоящият отпред представител се почеса по главата. Блажената му усмивка като че ли леко помръкна.
Не разбирам. Няма федерация от светове.
В Контактния център и в галерията зад карантинното стъкло се възцари тишина. Тя като че ли се разпространяваше и навън, тъй като бурята виртуални съобщения в периферното зрение на Джералд престана да бушува и да се опитва да го погълне. Повечето избледняха, когато авторите им изгубиха интерес. Или се пръснаха като изпаряваща се роса, когато ииналитичните системи отсъдиха, че вече не са от първостепенна важност.
Джералд погледна Бен Фланъри и той му кимна. Хавайският антрополог изглеждаше удовлетворен и в същото време натъжен, сякаш се беше надявал да греши. Единствено те двамата на Земята знаеха вероятната алтернатива — ситуацията, която съществуваше в космоса вместо федерация.
Джералд използва това като основа за конкретен въпрос.
— В такъв случай ни разкажете за вашето междузвездно сдружение на видове — съюза, който ви е изпратил да споделите културните си ценности.
Деветдесетте емулирани същества отново се смутиха. Този път обаче отговориха по-бързо чрез представителя си, чието изражение вече изглеждаше малко раздразнено.
Няма сдружение или съюз между видовете и аз вече ви го казах.
Джералд трепна. За първи път извънземният представител го беше упрекнал.
„Не си ми го казвал.
Каза, че няма съперничество между видовете. Каза, че подобно нещо никога не би могло да се случи.
Ние го разбираме като липса на война. Или на лесно пътуване между звездите. Или и двете.
Но има и нещо друго. «Сдружение» е мека и хладно дружеска дума. Под нея може да се разбира всичко… в това число и културните групи на Бен.
И сега казвате, че не съществува дори това?“
Сърцето му се беше разтуптяло по-силно от неволния приток на адреналин. Не искаше да продължава в тази посока.
— Но… — започна той. — Но ние виждаме сдружение на много видове пред очите си. Освен това вие говорите за ние, нас и нашата общност…
Този път усмивката на Буда се появи отново и Най-стария оцелял заговори веднага.
Ние наистина имаме общност. Общност на мир и приключения! Тя ви предлага чудесна възможност за вашето оцеляване. За изследване и вечно съществуване.
Джералд с ужас започна да осъзнава, че онова, което беше започнал да подозира от известно време, може и да е истина. Имаше основно неразбиране, което изведнъж стана ясно — неразбиране, което от самото начало се коренеше в едно несъвършенство на английския език.
Няма федерация от светове… нито сдружение на видове.
Това оставяше една-единствена възможност.
Без да му се иска да го прави, той стана от стола си и се обърна към Артефакта, който бе уловил в космоса.
Потупа се по гърдите.
— За… мен ли?
Наложи се да преглътне, преди да продължи.
— През цялото това време сте говорили за… на… мен?
Естествено, предвид важното ви положение. На вас и на другите лидери, които вземат решения и насочват ресурси.
Осъзнаването така вцепени Джералд, че той с мъка успя да продължи.
— Индивиди — каза той за по-ясно. — Значи не става дума за светове, видове или общества, нито дори за културни групи, а за отделни същества?
Можеше да си представи милионите привърженици на свободната воля, които имаха своя „аха!“ момент на тържество. Колкото и кратък да бе той.
Как би могло да е иначе! Да, става въпрос за един индивид. Или за толкова, колкото може да позволи целият ви план за оцеляване и посвещаване на каузата.
Усмивката на Най-стария оцелял отново бе станала ангелска, изпълнена с щедрост. Джералд обаче я игнорира, както не обърна внимание и на мърморенето от другата страна на карантинното стъкло. Очилата му се изпълниха с торнадо досадни съобщения, така че свали и тях и посрещна момента с открито лице. С открити очи.