Джералд погледна Акана, която енергично му даде знак да си сложи очилата.
Той го направи и видя лицето на Хайхон Мин, китайския член на екипа, наложено върху реалността.
— Правителството ми има сведения от екип от Академията за изкусна илюзия в Сиан, анализирал през последните два часа изображенията, които видяхме днес следобед, показващи заминаването на Артефакта от планетата на прилепите-хеликоптери. Професор Ву Ян и колегите му са успели да увеличат проблясъците точно когато сондата е била изстреляна на дългото си пътуване от родния си свят към нашия.
Очилата на Джералд потъмняха и го потопиха отново в галактическата нощ, с планетата на Пикиращия рибоубиец в далечината и орбиталния завод, произвеждащ дълга серия кристални пратеници или междузвездни верижни писма, които се виждаха на преден план. Най-близо имаше дълъг конвейер, пренасящ новосъздадените снаряди към дългото оръдие. Титаничната артилерийска установка се канеше да изстреля сондата на епичното й пътуване към едно точно определено жълто слънце.
— Обърнете внимание как фигурите в космическите костюми започват да се обръщат и да гледат надолу — продължи Хайхон Мин. — Сякаш забелязват ярките обекти, събиращи се към завода.
Джералд си спомняше това… и тъкмо се канеше да попита, когато се случиха други неща. Сега, на много забавен кадър, той забеляза как няколко от съществата се обръщат отново, сякаш да побегнат, докато други просто замръзнаха като хипнотизирани, вперили поглед в неизбежното. Ярките точки приближаваха. По-надалеч можеха да се видят други светещи следи, които описваха дъги и се пресичаха над планетата.
„О, не!“
Оръдието стреля — засилващо се концентрично сияние, което грабна камерата и я понесе по цевта, оставяйки синьо-кафеникавия свят да се отдалечава бързо в далечината.
Само че сега всичко това беше фантастично забавено. Китайските специалисти бяха успели да попълнят еквивалента на три последни кадъра, все още обхващащи планетата и завода.
И този път Джералд различи нещо ужасно и смъртоносно, което преди бе останало скрито от сиянието на електромагнитното ускорение на оръдието.
Детонации. Несъмнено атомни. Една от тях — най-близката — тъкмо бе започнала да поглъща завода във вълна от разрушение, която позволи на капсулата да се измъкне на косъм. Изглеждаше малко вероятно някои от по-късните сонди да са се спасили. А създаващите ги със сигурност не бяха оцелели.
— Цивилизацията би трябвало да е оцеляла след този цикъл на насилие — обясни Хайхон Мин. — Защото по-късно те изпратиха обещания лъч заредени частици, за да ускорят допълнително сондата. Но са им били нужни много десетилетия, за да се възстановят достатъчно, че да го направят. Но лъчът не продължи дълго.
Джералд отново махна очилата си, този път за да си разтърка очите.
Или поне другите го видяха да прави това. Успя някак да скрие сълзите си от всички, независимо с колко добри инструменти разполагаха.
Знаеше какво трябва да попита съществата от Артефакта. Все пак му трябваха няколко секунди да фокусира погледа си върху Най-стария оцелял и да успее да отвори уста.
— А какво е станало с родните ви светове!
Каза го рязко, почти извика, за да сложи край на рекламата, без да му пука дали Най-стария оцелял е раздразнен от прекъсването.
— Планетите, видовете и цивилизациите, от които идва всеки от вас. Този Артефакт съдържа ли информация и за тях?
Дебелият извънземен не се усмихна.
Донякъде.
— Те ни интересуват най-много. Искаме да знаем за тях.
Това е тема, която не ви препоръчваме да засягате. Особено на тази фаза.
Джералд обаче настояваше.
— Преди казахте, че вашите видове никога не са се срещали. Това ни изглеждаше безсмислено, когато си представяхме нещо като галактическа федерация. Сега трябва да ви попитам направо.
Джералд погледна другите от екипа — Емили и Генадий, Рамеш и Патрис, Мейгън и Бен… и Акана, чието лице бе изопнато и бледо. Тя кимна отсечено.
— Как е възможно това? — продължи Джералд. — Защо никога не сте се срещали?
На Най-стария оцелял като че ли не му се искаше да отговори.
Задаването на този въпрос няма да увеличи щастието ви.
Джералд изскърца със зъби. Вече изобщо не искаше славата, че е открил това нещо. Изпитваше единствено ледена ярост. Нужда от поне някаква истина.