— Аз съм отговорен пред консорциум — почна той, като върна разговора на безупречен мандарин, със съвсем лек меконгски акцент, останал от детството му. — Инструкциите ми бяха да науча историята на този камък и да определя дали той се различава по някакъв начин от Хаванския артефакт. Ние постигнахме това. За съжаление, вторият задължителен приоритет беше абсолютно ясен — да издиря изгодни технологии, едва ли не на всяка цена. Чрез разпит или дисекция. И да използвам подобни методи, за да разбера дали няма скрита информация, която нещото не споделя с нас.
Пол Менелауа кимна, беше се навъсил.
— Думата „изгодни“… — запротестира Ана. — Тя предполага, че можем да научим нещо, което изследователите от Вашингтон не знаят — технологии, които ще дадат преднина на нашия консорциум. Но ние вече видяхме, че обектите са сходни. Нещо повече, цялата предпоставка на историята, разказана от създанията симулации в Хаванския артефакт… целият им разказ… се върти около обещанието, че ще дадат на човечеството всички средства, необходими за произвеждането на още такива камъни. Това е причината да изминат толкова много светлинни години! Какъв мотив биха имали да пазят тайни? Това със сигурност означава, че няма да постигнем нищо, ако раздробим…
— Не е задължително — възрази Пол. — Ако Куриерът е прав, те може да имат тайни цели. В такъв случай ще спестят много неща. Наистина, ще научат човечеството как да произвежда кристални копия. Но какво предлагат те всъщност? Тези пратеници изобщо не изглеждат много по-развити от нас със сегашните ни способности. Вече видяхме как работят техните ИИ и симулационните им технологии и вероятно бихме могли да копираме всичко, освен ускорителните им лазери, без никаква помощ. За трийсетина години, ако не и по-малко. Не, онова, което трябва да ни тревожи, е възможността зад всичко, което ни казват, да се крият много повече неща. Но тъй като Хаванският артефакт е известен на всички и е в ръцете на публиката, той никога няма да бъде подложен на сурово изследване.
— Но ние можем да разрежем нашия камък, защото не сме отговорни пред широката публика, така ли? — Гласът на Ана трепна от изумление. — Чувате ли се какво говорите? Ако Куриерът ни казва истината, само той може да изобличи лъжата на другите! И в същото време, защото му вярваме и имаме възможност да работим тайно, ние ще започнем да го режем с триони и да го дупчим с бормашини?!
— Вижте, исках само да кажа…
Тя се обърна.
— Вие, Сян Бин, преди няколко дни казахте, че някоя тайна група или групи могат вече да притежават едно или повече от тези неща. Или непокътнато, или частично работещ фрагмент. И че биха могли също да са чули някакъв вариант на историята, разказана от Хаванския артефакт…
— Надявам се да няма други тайно пазени камъни — намеси се Пол. — Не мога да си помисля за по-лошо престъпление от това егоистични хора да са се вкопчили през цялото това време в подобна загадъчна находка, без да споделят предупрежденията й със света.
— Може би по-доброто решение е да не се казва на света. По-милостиво и по-мъдро — обади се Ян Шенсю. — По-добре хората да продължат да живеят в блажено невежество, ако всички опити така или иначе са безполезни. Ако човечеството просто е обречено на окончателна гибел.
Пол Манелауа стовари юмрук върху масата. Разпятието му се загърчи в такт с вибрациите.
— Не мога да приема това! Все пак можем да действаме, за да се спасим. Хаванските извънземни лъжат! Онзи камък трябва да бъде подложен на дисекция, а не този.
Мълчанието се проточи. Ян Шенсю, изглежда, не беше сигурен дали да разтълкува виковете на Пол като проява на неуважение, или просто като проява на културни и личностни разлики. Накрая ученият сви рамене и предложи:
— Ако нямате нищо против, да се върнем на темата.
— Именно — каза Ана. — Съмнявам се, че някоя група би държала активен камък в тайна от чист алтруизъм. Хората обикновено търсят предимства. И в същото време си мислят, че действат, водени от най-добри намерения, за доброто на всички. — Говореше иронично, като гледаше д-р Нгуен. — Но това е проблемът с хипотезата на Сян Бин. Ако някоя друга група вече разполага с такъв камък, няма ли вече да сме видели нови технологии, подобни на… подобни на…