И млъкна, защото на десет метра от тях, в другия край на просторната зала, се отвори врата. В същия миг над масата се спусна завеса с безброй проблясващи искри, които не позволяваха на новодошлия да види камъка-свят.
Жалко, че завесата изпълни въздуха с остра миризма на озон. Бин сбърчи нос. Не разбираше как прикриващата завеса се получава от „лазерна йонизация на молекулите на въздуха“, но знаеше, че най-обикновено черно кадифе може да постигне същото. Или пък заключването на вратата.
В залата забързано влезе млада жена с ливрея и коса с ягодов цвят. Бин беше разговарял с нея няколко пъти — беше бегълка от Нова Зеландия.
— Казах да не ни прекъсват при никакви… — започна Нгуен.
— Сър, ужасно съжалявам, сър. — Жената се поклони, сякаш беше японка, където подобни любезности все още се спазваха. — Надзирателят Чен ме изпрати да ви предам, че трябва да се явите в командния център. Веднага.
Нгуен се надигна от мястото си. Тонът му си оставаше безупречно любезен.
— Бихте ли казали за какво става дума?
— Сър… — Младата жена преглътна и отново се поклони. — Надзирателят Чен се безпокои, че системата ни за сигурност е пробита.
Предвид всеобщата истерия напоследък около полуделите космически пратеници от Артефакта реших да съживя и разгледам едно от най-популярните интервюта отпреди десет години, от онази благословена епоха, преди да научим, че не сме сами във вселената.
Ще си позволя да перифразирам. Преди да открием, че всъщност СМЕ сами във вселената. Странно как реалността с ужасяваща ирония съответства и на двете твърдения едновременно. Така или иначе, време е да прегледаме отново това пророческо интервю. Само проследете с поглед ключовите думи „страшен съд — умора“. Да съберем коментираща тълпа и да направим пълен талмудически коментар на предаването.
Мартин Реймър (Би Би Си): При мен е Джонамин Бат Амитаи, съставител на „Рогът на изобилието на Пандора“ — епикнигата, която плаши и потиска толкова много от нас още от Ужасния ден с описанието на безбройните начини, по които вселената може да ни даде да разберем и да сложи край на съществуването на човечеството. Или може би само на мечтите ни.
Така или иначе, книгата е замайващо пътешествие през долината на потенциалните провали и възможна смърт. Джонамин, как обяснявате популярността на вашата поредица?
Джонамин Бат Амитаи: Хората винаги са си падали по истории за окончателния край, като се започне от Даниил и Откровение до Рагнарок, от циклите на маите до Нострадамус, от „Доктор Стрейнджлав“ до „Живот след хората“. Може би в това има някакъв елемент на schadenfreude, на получаване на абстрактно удоволствие от бедите на другите, та дори тези други да са собствените ни потомци. Или пък някои могат да бъдат стимулирани да се радват на онова, което имат в скъпоценното тук и сега, особено ако имаме чувството, че животът и удобствата като че ли са ни дадени назаем от една своенравна вселена. За милиарди хора носталгията завладява с идеята, че миналото винаги е по-добро и за предпочитане пред бъдещето.
Мисля си, че голяма част от този интерес към темата се дължи на това, че сме решаващи проблемите същества. На любопитството, което е привличало предците ни към опасности, за да започнат да намират начини да се справят с тях.
Мартин Реймър: Но вашият списък е толкова дълъг, така просторен и потискащо подробен. Дори да предположим, че успеем да открием навреме някои от капаните и да предприемем съответните мерки да ги избегнем…
Джонамин Бат Амитаи: Вече сме избегнали. Някои от тях.
Мартин Реймър: Но измъкването от един куршум сякаш винаги ни поставя на пътя на друг.
Джонамин Бат Амитаи: Това въпрос ли е, господин Реймър? Или просто казвате очевидното?
50.
Предсказание
„Изкуството, което упражнявам, е единствената истинска форма на магия.“
На Хамиш му бяха нужни години да осъзнае това, макар че сигурно го беше подозирал още като дете, докато поглъщаше фантастични романи и играеше интерактивните игри с най-добри сюжети. По-късно, в университета и по време на докторантурата си, докато прилежно изучаваше натруфените закони и заклинания на науката, нещо в цялото това начинание винаги му се бе струвало погрешно.