Да върнем записа на мястото, когато на лицето на сенатор Стронг се появява онова озадачено изражение. Виждате ли? Прилагам и анализ на цвета на кожата му. А сега добавям и графика на гласа му. Сравнете добавките с тези други кадри, взети от подобни речи в почти същия момент, когато той започва първото си голямо полемично кресчендо. Първото му драматично удряне по катедрата.
В тези други речи данните от анализа показват, че той получава прилив на силно удоволствие от момента. И да, това е характерно за драматичните екстроверти. Обърнете внимание обаче на речта му от дванайсети октомври. Приливът, внезапната вълна на радост, отсъства. Оттук и обърканото му изражение. Ясно е, че е разчитал на обичайната доза удоволствие от пламенното разобличаване на враговете си.
И след като дозата не идва, каква е реакцията му? Просто да продължи речта си, да изпълни задачата си с професионализъм и да постигне целта си? Или да се оттегли, понеже нещо не е наред, и да прецени отново ситуацията?
Не. Той не направи нито едното, нито другото.
Вижте как вместо това започва да удря по-силно. Втурва се напред, скърца със зъби между изреченията, ръмжи, дори изкрещява същите думи, които в други случаи изговаря с много по-премерен гняв.
Можете ли вече да видите ефекта на опиата, който му дадох? Той не е причинил бурната му страст или загубата на контрол, нито има някакви други известни ефекти върху съзнанието или преценките му.
Веществото просто потиска химично-хормоналното удоволствие, което сенаторът обикновено получава от праведното си възмущение! Само това и нищо повече.
А сега мигнете тук и потърсете „анхедониум“. Това е разработен наскоро заместител на налтрексона, който отдавна се използва за потискане на въздействието на хероина и други водещи до пристрастяване вещества. Анхедониумът съдържа акумбенол, който блокира рецепторите на допамин само в нуклеус акумбенс и в две други внимателно подбрани области. Лекарството се използва все повече в клиниките за наркомани като моята в Детройт. Простият му ефект е да прекъсне подсилващия цикъл на повечето пристрастявания.
Почти всеки навик може да се нарече „пристрастяване“, ако повтарянето му се подсилва от човешкия мозък чрез ритмично отделяне на предизвикващи удоволствието съединения. Сам по себе си този процес не е вреден. Тъкмо обратното, той е дълбоко човешки и изключително важен за нас! Удоволствието, основаващо се на подсилване чрез повтаряне, е отчасти отговорно за нашата силна връзка с децата ни, със съпрузите и съпругите, с тенденцията да обръщаме внимание на музиката, красотата или на блестящото упражняване на овладяно умение. То допринася за радостта, която някои получават от молитвите. Това са някои от добрите и благотворни неща, към които се пристрастяваме с радост.
Напоследък експертите започнаха да гледат на наркоманията като на заблуждаване на този нормален човешки процес. Хероин, екстази и лунна прах — всички те предлагат преки пътища към механизмите на мозъка, които имат съвсем истинска еволюционна функция. Само че тяхната груба, подобна на удар с чук атака върху процеса удоволствие-подсилване рядко помага за подобряване на живота… и дори по-често го съсипва.
Сега знаем, че има и други начини за заблуждаване на тази система. При някои хора хедоничното удовлетворение може да се постигне просто чрез проникване в определени рамки на съзнанието. Например цикличната доза при хазартните игри може да е истинско пристрастяване и отказването от хазарта изисква толкова усилия, колкото и отказването от кокаина. Търсачите на силни усещания, запалените геймъри и „магьосниците“ от Уолстрийт показват подобни модели на поведение. Хванат ли се веднъж на хорото, те просто не могат да се пуснат от него. По-мека версия се наблюдава при спортните запалянковци…
… а има и такива, които могат да се нарекат пристрастени към негодуванието. Хора, които редовно се друсат с увереността в собствените си морални принципи и лицемерна праведност. Познавате този тип — всички го познаваме. (Всеки нормален човек е ставал свидетел на това, за което говоря, когато играе някаква роля пред огледалото!)
Всъщност мнозина ще обвинят мен в лицемерна праведност заради онова, което направих на сенатор Стронг! Да, направете го. Изучете живота ми и вижте дали добрите ми дела и ясната ми позиция отговарят на модела на пристрастяване. Възможно е.
Но в случая не става дума за мен.
Преди години, когато медицинската общност обяви, че праведното възмущение може да бъде пристрастяване, сериозно като всяка наркомания, очаквах обществото да си вземе бележка. Мислех си, че милионите скромни и разумни хора ще престанат да слушат онези разпалени гневни наркомани, онези есери, които постоянно бълват омраза, религиозни и параноични мании от катедрите отляво и отдясно. Вярвах, че след като механизмът вече е разбран, това ще обезсили гневливите, които отказват да разговарят разумно, и вместо на тях хората ще обърнат повече внимание на онези, които искат да действат разумно. На онези, които слушат съседите си и могат да предложат разумни решения за различните ни проблеми.