На онези, които предпочитат положителните игри.
Нима този вече доказан научен факт няма да подрони позицията на безумците, които съсипват аргументите и разговорите в обществения живот, като представят противниците си като абсолютно въплъщение на злото, срещу което се изправят те с фарисейската си доброта? Нима доказването, че яростта им е следствие на наркотично вещество, което отделят в собствените си мозъци, няма да сложи край на кариерите им?
За мое разочарование повечето медии до голяма степен игнорираха това откритие. Но пък в края на краищата те се хранят от дихотомията „ние срещу тях“ и поляризацията на становищата. Медиите не виждаха никаква изгода в преминаването от конфликти към разумни дебати. Та те са толкова скучни!
И така осъзнах, че за да могат хората да разберат значението на това научно откритие, трябва да се случи събитие, което медиите да не могат да игнорират.
Трябва да има пример. И затова осигурих такъв.
Защо сенатор Стронг полудя при изнасянето на онази реч? И защо остана в това състояние няколко дни? Не му беше дадена никаква променяща съзнанието отрова. Той погълна лекарство, което просто блокира обратната връзка у пристрастените. И когато не получи обичайното удоволствие от праведния си гняв, той вдигна нивото на омразата си в търсене на тръпката.
И когато това не стана, той вдигна нивото отново и отново, точно както правят наркоманите. Дори за миг не си помисли: „Може би е по-добре да спра“, а продължи да се носи все по-бързо и по-бързо към ръба, досущ като наркоманите, без да обръща внимание на последиците, само и само да намери удовлетворението си. Да почеше обичайния сърбеж, който вече не бе в състояние да контролира.
Това е. Това беше моят замисъл и експеримент.
Това, че проработи, е безспорно.
Не може да се отрече също, че наруших закона, както и моралните принципи на професията си. Дадох законно лекарство за надлежно диагностицирано заболяване… но го направих по неморален и незаконен начин, без да се консултирам с пациента си и без да го предупредя за възможните резултати. И заради тази своя постъпка би трябвало да вляза в затвора. Разбира се, готов съм да приема наказанието си с радост, според традицията на Ганди и другите велики мъченици.
Само че всичко вече е свършено. Сенатор Стронг не може да избяга от обвинението за ужасното си представяне, като повтаря, че е бил дрогиран. Мненията, които той изрази, са си изцяло негови и никой не го е принуждавал да ги изразява. Поведението му беше поведение на наркоман — термин, който обществото с право презира.
Най-важното е, че сега милиони ще се замислят за всичко това. Ще гледат с различни очи всички уверени в собствената си правота наркомани около себе си — дори онези, чиито мнения споделят! Ще видят как такива хора използват неуморната си страст и пристрастяване, за да застанат начело на повече групи в целия политически и обществен спектър, как превръщат споровете в джихад, а преговорите — в жестока война между добро и зло… или на зло срещу добро.
Вие и вашите съседи никога няма да гледате по същия начин на трескавата страст на екстатичния гняв. Сега ще виждате и ще разпознавате симптомите на заболяване — почти същите, които се виждат у пушещите крек или опиум.
И може би ще се почувствате достатъчно силни, за да накарате негодуващите кресливи политици да се засрамят. Може дори да решите да обедините сили с другите умерени, разумни и здравомислещи хора, за да си върнете ценния дар на нашите прадеди. Силата на спокойното съвместно разсъждаване. Ако това се случи, ще приема наказанието си спокойно. Като мъченик за разумната зрялост.
Освен ако този стремеж към драматично мъченичество не е моят собствен начин да си получа дозата! Признавам, че това е възможно. Всеки честен човек би трябвало да го признае.