Затова моите другари по конспирация се спряха на варианта с Артефакта. Не беше нужно да го пращаме на пътешествие в дълбокия космос. Вместо това можехме да използваме всички онези скрити техники и да създадем прост блок от реактивен кристал, който може да се захранва само от слънчевата светлина. Да му бъдат качени подходящите програми за симулация… и просто да бъде изпратен в орбита около Земята! Така той можеше да бъде забелязан и уловен от някой космически боклукчия… в идеалния случай от някой отегчен изчерпан астронавт, който лесно може да бъде подлъган. Да пуснем един-два намека, да го уредим да работи в необходимия район… и готово!
На пръв поглед измамата ни проработи по-добре, отколкото предполагахме. И признавам, че се чувствах адски горд от резултата. Особено от моите извънземни! Те бяха едно от най-добрите ми произведения в цялата ми кариера.
О, разбира се, някои хора още от самото начало викнаха: „Измама!“ Ние обаче очаквахме това. Стига повечето хора да вярваха, че това са истински извънземни и че Първият контакт най-сетне е реалност, вниманието на целия свят щеше да бъде насочено към едно и също нещо по едно и също време…
И тогава нещата се объркаха. Започнах да виждам как замисълът излиза от релси. Нашите синтетични извънземни, симулирани в Артефакта, започнаха да се отклоняват от моя сценарий! Нещо повече, вместо да обедини света, този „Първи контакт“ имаше обратен ефект — раздели обществото и всичко тръгна да се разпада!
После се стигна до . Историята с правенето на милиони копия беше достатъчно лоша. Но твърдението, че никой не оцелява?
Тогава осъзнах… че съм измамен. С цялата си наивност бях предложил услугите си и репутацията си на една конспирация. Конспирация, която беше общувала с мен чрез кодирани виртуални нива, никога лично. Онова, което ми изглеждаше като разсъдлива предпазна мярка, сега се оказа начин да ми попречат да открия другарите си по престъпление. Съратниците, които поради някаква причина бяха решили да променят посланието по начин, който никога не съм възнамерявал. От надежда към отчаяние.
Защо? Съвсем искрено ви казвам, че не зная! Когато писах сценария си, обмислях възможността зад външния идеализъм на Групата да се крият някакви други мотиви. Може би се показвах като пълен наивник и всичко това щеше да се окаже просто някаква реклама за нова интерактивна игра. О, наистина се оказах наивник, и то какъв. Но скритият замисъл беше по-дълбок и много по-злонамерен, отколкото бих могъл да си представя.
Времето ми изтича, така че ще оставя подробностите за по-нататък. Засега е достатъчно да се каже, че съм готов и дори изпълнен с желание да се реванширам за ролята си в това престъпление. Няма съмнение, че наруших закона… и опитах да създам фалшификат, с който да накарам света да се отърси от модерното си заболяване. Лекарство, което би могло да проработи, ако беше приготвено правилно.
Сега изглежда вероятно, че заради своята роля в целия номер — заради греха ми на горделивост с мисълта, че мога да „спася света“ — почти със сигурност ще прекарам остатъка от живота си в затвора, ако не и по-лошо. Но се чувствам пречистен, че признавам истината… и се изправям срещу заговор, който сега разпознавам като погрешен, дори подъл.
Към властите — уверявам ви, че ще сътруднича, ще кажа всичко и ще приема наказанието си с радост, според традициите на Ганди, Кинг, Солженицин и другите борци за истина.
Колкото до всички вас, моля да приемете искреното ми съжаление, че допринесох за това разстройване на живота ви. Живот, към който можем да се върнем, след като вече ние — човечеството — сме отново сами във вселената.
52.
Отзиви
— „… в идеалния случай от някой отегчен изчерпан астронавт, който лесно може да бъде подлъган…“
Джералд усети как всички погледи се насочват към него.
— Ох! — коментира Генадий. Акана изскърца със зъби толкова силно, че я чуха всички.
— Е, поне постигна едно — промърмори Емили. — Само за няколко минути кучият син скочи от двеста четирийсет и шесто на девето място. Най-бързата слава в историята! Съжалявам, Джералд, току-що те изпревари.