— Да не забравяме и анализа на орбитата — почна Генадий. — Артефактът се движеше по спирала от дълбокия космос по траектория, която човек никога не би…
И беше прекъснат на свой ред от Хайхон Мин.
— Опровержението е още по-просто, другари. Камъните, които експлодират под земята, като жертват част от себе си, за да извикат и да бъдат намерени. И онези, които проблясват в Астероидния пояс. Те правят концепцията толкова абсурдна, че трябва да се замислим дали изобщо някой ще обърне внимание на този Брукман.
„И още как.“ Джералд примигна и се усмихна криво на китайския агент. Понякога най-очевидното не е онова, което първо ти идва в главата. И все пак…
— Разбитите кристали и далечните проблясъци са ужасно недосегаеми — съгласи се Джералд. — Всички знаем, че голяма част от населението има проблем с логическите абстракции. Щеше да е различно, ако разполагахме с втори работещ камък. Това щеше да изглежда осезаемо и никой нямаше да обърне внимание на този тип.
Естествено, имаше и по-важна причина да иска втори артефакт. Защото неговата история можеше да се окаже различна.
— Въпреки това няма как да не се запитам — продължи Хайхон Мин. — Защо господин Брукман изобщо опитва това?
Акана сви рамене.
— Целта му не е да убеди всички. Определено не учените и интелигенцията. Може би не дори мнозинството. Както научихме в началото на двайсет и първи век в Америка, лесно може да се заблуди голямо малцинство от населението с нелогични и конспиративни теории. Брукман е майстор в изкуството да се манипулира онова, което задвижва най-силно повечето хора — желанието, водещо до вяра.
— Но… — обади се Емили. — Да признае престъпление…
— Както Бен посочи току-що, това подсилва достоверността на думите му. Кой ще признае нещо, което може да го вкара в затвора, освен ако не е подбуден от искрено чувство за вина? Помислете! Ако всички учени и експерти обявят, че няма измама, за какво може да бъде затворен Брукман? Заради това, че е направил откровено невярно публично изявление, когато не е под клетва ли? Всяка година има какви ли не луди твърдения и „медийни изявления“ на подобни блудкави лъжи — и никой не опира пешкира.
— Не. — Акана поклати глава. — Онова, което ме впечатлява най-много, са защитните механизми, вградени в историята му. Помислете си какво ще стане, когато го сложат на детектор на лъжата и го попитат: „Направихте ли номер?“ Ще може съвсем честно да заяви: „Да, направих.“
— Момент — обади се Емили. — Имаш предвид номер с изработката на фалшив артефакт или с твърдението, че е участвал в създаването на фалшив артефакт?
— Именно — отвърна Ана и продължи, докато Емили видимо се мъчеше да схване логиката. — Ако получи помощ да представи скалъпени доказателства, ще разполага с конспирация, колкото и нескопосана да е, към която да се обърне. Истина и измислица ще са толкова близо една до друга, така оплетени, че всеки по-умен човек ще може да накара всички лампички на детектора да светят в зелено или кехлибарено!
Изпълненият й с неохотно възхищение тон изпълни със страхопочитание останалите членове на комисията. Накрая Джералд попита:
— Но какво цели той?
Акана затвори очи за момент.
— Тук ме хвана натясно. Разбира се, за човек като него малко повече слава никога не е излишна. И каквото и да каже утре или вдругиден, поне една трета от населението на Земята ще го слуша. Освен това със сигурност успя да разсее света от паниката, причинена от историята на артенците — за това как разумните видове стигат до внезапен край. Каквото и „решение“ да реши да предложи Брукман, можете да се обзаложите, че то ще има своите слушатели и последователи.
Разбира се, Джералд се чувстваше малко използван от това да бъде публично унижаван от някакво си литературно и филмово светило. В същото време обаче се чувстваше някак встрани от всичко това, дори развеселен.
„Ако Хамиш Брукман иска да е по-прочут от мен, да заповяда.
Само… ще я видим оная работа с «изчерпан» и «лесен за подлъгване».“
— В такъв случай по-добре да се захващаме отново за работа — каза той високо. — И да се надяваме, че ще се случи нещо, което ще промени посоката, в която върви тази игра.
И в рамките на следващия един час нещо наистина се случи. И промени играта. И Джералд си припомни старата поговорка.