Рам кимна.
— И това станало решаващо, когато се появило съревнование между различните верижни писма.
— Когато най-сетне се сдобием с други кристали за сравнение, очаквам те да предложат конкурентни идеи — каза Анри. — Вземете например качеството ефективност. Трябва ли да създаваме милион сложни пратеници… или милиарди опростени модели… или дори трилиони свръхмалки? Виждал съм предложения за междузвездни сонди с размерите на нокът! Трябва да има някаква размяна между количество и способност, за да се постигне баланс с размера, който видяхме. Въпреки това ще има огромен отборен натиск за намаляване на запазеното съдържание, за изхвърляне на голяма част исторически и културни материали, докато не стигнем до най-основна реклама. Призив към фундаменталните подбудители — суета, лично оцеляване, страх от измиране. Насочване на посланието към контролиращия елит на местното племе, който може да организира и осъществи построяването на фабрики и уреди за изстрелване.
Лейси беше едновременно очарована и отвратена.
— Значи желанието да са изцяло полезни ще бъде… отхвърлено.
Опита се да не се просълзи, докато си представяше по-стар тип сонда. Изследователите. Колко чудесно би било да открият някоя от тях, пълна с чисти съкровища. Може би предстоящите космически мисии щяха да попаднат на такава сонда.
Преглътна и добави:
— Разбира се, сега реалният проблем е очевиден.
— Нима? — обади се Хермион Радагаст от фондация „Роулинг“. — И какъв е той, мадам Доналдсън-Сандър?
На Лейси й се искаше личният й съветник професор Ноозон да беше тук вместо да води битки в ефира срещу коварно привлекателната, но нелепа Фалшификация на Хамиш. Ако беше тук, растаученият шоумен щеше да изкрещи очевидното.
— Трябва да научим дали междузвездните вируси са винаги смъртоносни за гостоприемниците си.
Всички на съвещателната маса се умълчаха. Накрая Хермес обобщи:
— Иначе казано, историята, която ни разказват извънземните… че всяка органично-технологична цивилизация загива и че единственият ни изход е да се спасяваме като индивиди… тази история може да се прочете наопаки. Възможно е органично-технологичната цивилизация да загива, защото е установила контакт със заразни междузвездни фомити.
Определението светна пред очите на Лейси. Под фомит се разбираше всеки обект или вещество, предаващо заболяване при контакт.
„Контакт — помисли си тя. — Как само обичах тази дума. Изглеждаше ми уютна, близка, изпълнена с надежда. А не като изнасилване.“
— Светът на прилепите-хеликоптери се самоунищожи, докато изстрелваха копия — каза Анри. — Времето…
— … може да е съвпадение — прекъсна го Хермион. — Или ядреният им спазъм да е бил борба за места в спасителните капсули. Но вие двамата виждате нещо още по-ужасно, така ли?
Анри се замисли.
— Ами… хората се втурват към спасителните лодки, ако имат чувството, че корабът им потъва. Възможно ли е нашият съвременен песимизъм и отчаяние да са били отчасти програмирани отвън?
— Питам се — добави Рам — дали и по-ранните епизоди на изгубена увереност също не са ни били наложени. Като цялото първо десетилетие на двайсет и първи век…
— В този случай защо ни е изобщо да опитваме този плод! — възкликна Хермион. — Вместо да записваме всички онези схеми… — тя посочи към карантинното стъкло — нека просто заврем това проклето нещо в някоя дупка!
— Милиони искат точно това — отвърна Анри. — Но не смеем да го направим. Хората ще започнат да подозират, че някой така или иначе се сдобива с тези познания — тайно, от този Артефакт или от някой друг. Няма по-сигурен път към войната от този. А така има известна отчетност. Всеки получава дял и може да критикува всяко физическо приложение на технологиите. Нещо повече, това, че се сдобиваме с познанията, не означава, че трябва да строим огромни фабрики за вируси!
— Разбира се — отбеляза Нкрума с по-спокоен тон. — Някои разумни раси може да са направили този избор. Да са отказали предложението. Никога няма да научим за тях, защото не са изпратили кристали! Но да обърнем напълно гръб на безплатни технологии? Такова нещо не може да се случи на Земята. Ще открием милион отлични приложения на новите методи и инструменти. Нещо повече, с напредъка ни, дори да се закълнем да не произвеждаме верижни писма, заради нашата развиваща се технология ще бъде все по-лесно да променим решението си.