— Което може да не е лошо! — възрази Мерседес. — Всички сте тръгнали здравата по пътищата на подозрителността с тези приказки за вируси. Опомнете се! Да сте се замисляли, че Хаванският артефакт може да ни казва истината? Че всички разумни раси биват сполетявани от една или друга гибел, без абсолютно никаква външна намеса? Нима това не е в съзвучие с всичко през последния век? За бога, та те ни предлагат изход! Не е съвършен. Не е спасение. Но е може би единствената възможност, която ни предлага вселената. Всички тези приказки за вируси могат да ни заслепят и да не видим онова, което ни се предлага — начин да запазим нещо от човечеството!
За известно време се възцари тишина. Уморена от препирнята, Лейси пусна обобщаващ ИИ да следи разговора, а самата тя насочи вниманието си напред. Това задейства очилата й, които първо й предложиха доклад от шпионина й в Швейцария за маневрите на новия съюз на олигархията и параноята, който сега трескаво се реорганизираше, за да се справи с предателството на Хамиш Брукман и да използва мъглата на отчаяние, предизвикана от Хаванския артефакт. Всичко това бе зловещо свързано с темата, обсъждана от Анри и останалите.
— Значи постигаме върховната ирония — замислено рече Анри. — Най-големите песимисти относно човечеството виждат доброто във всичко това… а оптимистите оклюмват.
Лейси остави швейцарския доклад за по-късно и прелисти другите спешни съобщения, като слушаше с половин ухо разговора на колегите си за разликите между симбиотични, сътрапезни и паразитни вируси.
— Ще ви кажа какво ме тревожи най-много — тихо рече Хермион, докато Лейси проверяваше последния доклад от Хакер за проект Ъплифт. — Вложеното убеждение. То може да е във всичко казано от Артефакта, от така наречените му пътници и във всяка страница от техническите…
Накрая Лейси попадна на съобщението, което беше очаквала. От Рияд, свряно сред обикновените спешни съобщения.
Квантовото око най-сетне се беше заело с въпроса й.
И дори можеше скоро да даде предварителен отговор!
С растящ ентусиазъм Лейси се поизправи в стола. Но преди да успее да прочете подробностите…
… от другата страна на дебелото стъкло настана суматоха! Джералд Ливингстън и колегите му работеха с очилата си или се тълпяха около холоекраните. Чуваха се приглушени викове. Никой не обръщаше внимание на яйцевидния Артефакт, който продължаваше методично да бълва технически схеми и чертежи.
— Какво става? — попита Лейси, докато останалите съветници се включваха в Мрежата. Хермес завъртя очи нагоре и за момент заприлича на труп, след което заговори с равен машинен глас:
— Има съобщения за активност в Астероидния пояс и няколко точки на Лагранж. Обсерватории и наблюдаващи сателити засичат ярки светлинни лъчи, следвани от проблясъци и детонации.
Анри пое въздух през зъби.
— И какво? Сигурни сме, че това са призивни сигнали от други сонди, отчаяно желаещи да пуснат своите реклами. Китайците, бразилците и американците подготвят експедиции. Космическите проблясъци идеално опровергават нелепото твърдение за фалшифициране…
— Не ме разбрахте — прекъсна го Хермес. — Това са интензивни кохерентни лъчи със седем или осем пъти по-голяма енергия от по-ранните проблясъци. Достатъчно мощни, за да изпарят плътна скала.
За няколко секунди се възцари тишина. После…
— Господи — промълви Лейси. — Лазерни лъчи ли имате предвид?
— Не само това — обади се Рам, специалистът по извънземни от афроиндийски произход, раздвижи пръсти и над масата се появиха холограми. Черният космос беше изпълнен с рояци светулки. Някои от тях внезапно проблясваха и до тях се появяваха редове цифри. — Повечето цели са там, където видяхме призивните сигнали преди няколко дни. Някой унищожава конкуриращите се сонди.
Тънки ярки копия се кръстосваха в зоната между Марс и Юпитер. Лейси се взираше в картината и постепенно проумяваше какво вижда.
В Слънчевата система беше избухнала война.
Кой стреляше? По кого? Без други данни беше ясно само едно.
Думата съревнование вече имаше ново и по-силно значение.
Събитията се развиват твърде бързо, така че едва успявам да отговоря на исканията към мен.