Едва ли подобно нещо може да се очаква от една жена, изпържена почти до овъгляване. Във всяка предишна епоха щях да умра в милостиво кратка агония или да линея на системи, докато не изгубя разсъдък от липсата на сетива. А сега какъв е моят проблем? Свръхстимулацията!
Първо, лекарите не ме остават на мира. Изпращат нанопълзачи, които сноват от мозъка към гръбнака, размотават фибри, отделят коктейли на растеж, които прилъгват невроните да ги следват. Непрекъснато се откъсвам от мислите си или се мятам в гелкапсулата си от някакъв неочакван проблясък от несъществуващ цвят, вкус или миризма.
Би трябвало да съм благодарна. Но, честно казано, просто съм затънала до гуша. Имам да координирам набралата вече висок рейтинг Повлов-Хайкии в нейното продължаващо полупрофесионално търсене на истината. Нима не помогнахме в разпространяването на алармата за лазерните лъчи, засечени от учените аматьори в космоса цели седем минути преди Отбранителната мрежа да обяви нещо?
Нима не изиграхме роля в разобличаването на Хамиш Брукман, докато от обърканите му последователи не останаха само половин милиард или някъде там — наивниците и отчаяните?
И въпреки това някои въпроси си остават… например кой му помага? Някой е изфабрикувал „доказателствата“ му за конспирацията, която уж създала Артефакта от подръчни материали и после го пробутала на Джералд Ливингстън. Глупости! Но кой би поискал да размъти водата, като използва Брукман като подставено лице?
Също толкова любопитно е кой помага на нас? Някои псевдоними в нашата умна тълпа — като Жената-птица303 — със сигурност знаят повече, отколкото казват.
А сега сякаш са ни обзавели и с шперц… серия кодове за достъп, които ни позволяват да минем през някои доста грижливо охранявани врати!
Това може да е опасно. Аз обаче свалих малко най-нов дебнещ софтуер, за да създам изкуствени персони и да защитя нашите членове. Това няма да попречи на никое от Петте големи правителства… нито на Порфирио. Но ако те искат да спрем, трябва да говорят открито. Или да се махнат от пътя ни.
Какво? Някои от вас искат да проследим вниманието на света навън, където внезапно и с дивашка злоба започнаха да се кръстосват енергийни лъчи? Стига бе, хора, да не сме някакви фенове на научната фантастика? Всички гледат натам! А съгласно спогодбата на нашата умна тълпа, ние не ловуваме там, където ловуват други. Стига. Оставете онези безвкусици за големите медии, бюрократите и публиката. Да останем съсредоточени върху целта си.
В момента сме по следите на онези, които са знаели какво представлява Артефактът още прели Ливингстън да разбере. Онези, които може би знаят за подобни неща от векове или повече. Каквито и да са древните им доводи за пазене на тайна…
… те не са наши приятели.
54.
Разчленяване
Ударът застигна Пен Сян Бин отзад в същия миг, в който прозорецът зад него се пръсна на милион парчета.
Сякаш някой заби в гърба му юмрук с безброй назъбени остриета. Някой — може би самият той — изкрещя, а ураганът останали стъкълца профуча покрай него и се сблъска с искрящата мъгла — екрана, който прикриваше камъка-свят. Щом стъклото докосна йонизирания азот, проблеснаха ослепителни искри и около сянката на Сян Бин се появи горящ ореол.
Гледката щеше да е прекрасна, ако в ума му имаше място за нещо друго освен за болка… и една-единствена дума.
Какво?
Докато политаше към масата и се блъскаше в нея, Бин видя, че д-р Нгуен крещи. Лявата му буза беше окървавена от десетина разреза. Бин не чуваше нищо — само някакво бучене. Нгуен го посочи, после посочи ослепителното сияние над масата — и накрая посочи с палец към изхода в противоположната на експлозията посока. Иипетното в долната лява част на полезрението на Бин започна да му помага с интерпретацията, но той вече беше разбрал.
Вземи камъка и изчезвай!
Всичко това стана само за миг. Мина още един, докато Бин се колебаеше. Лоялността към работодателя изискваше от него да остане и да се бие. Какво щяха да си помислят другите — Пол, Ана и Ян Шенсю, — ако побегнеше?
Нгуен обаче отново посочи с палец — при това енергично — и се обърна да посрещне нещо ново, което влизаше в помещението зад Бин. И Бин разбра, че дори обръщането да види какво е това може да се окаже най-лошата грешка в живота му…
… така че се метна към завесата от съскащи искри.