Освен това го гризеше безпокойство още колко време ще има въздух. Поне тук не можеха да го достигнат големи акули. А и може би порязванията щяха да спрат да кървят, преди да му се наложи да се махне.
За негово облекчение сражението най-сетне утихна и се възцари относителна тишина. Скоро обаче чу бръмченето на приближаващи двигатели и ослепителен лъч светлина прониза мътната вода. Стомахът му се сви на топка, но лъчът го подмина и се отдалечи.
Бин затвори очи и се отпусна.
Спокойствието е добро.
Символите изплуваха в ъгъла на неговия ИИ. После се появиха други, изписани елегантно с четка:
Съзерцавай прелестта на битието.
За миг изпита раздразнение от предположението на някаква си програма, която го инструктира как да медитира в подобни условия! Символите обаче бяха хубави, изразяваха мъдрия съвет чрез изящна калиграфия. А и този ИИ беше подарък от д-р Нгуен. Така че… Бин реши да си позволи да се откъсне от самия себе си.
Разбира се, за сън не можеше да става и дума. Но да си мисли за далечни неща… за усмихващия се Сяо Ен… или за Мей Лин в по-добрите дни, когато имаха обща мечта… или за красотата, която бе видял в камъка-свят — онези блестящи планети и кристално ясни звезди… хипнотизиращото реене и въртене на космическия балет на гравитацията, с епохи, събрани в мигове, и мигове, събрани във векове…
Пен Сян Бин, събуди се!
Внимавай.
Сепна се и инстинктивно стисна тежката чанта, а вселената около него изтътна, сякаш се намираше в барабан. Малката кухина се тресеше от експлозии — избухваха съвсем наблизо. Бин посегна да сграбчи перваза, готов да се метне навън, ако скривалището му започне да се руши. Отчаяно се опита да се съсредоточи върху индикатора на дихателя. „Колко време съм спал?“ Но мъничкият аналогов часовник се беше превърнал в размазано петно.
И точно когато си мислеше, че не може да издържи повече, и се канеше да рискува и да се хвърли навън, пред отвора се появи нещо. Нещо с огромни рамене и подобна на куршум глава, очертана на фона на по-светлата вода навън.
Как ще ги запазим верни? Може би като апелираме към собствения им интерес.
Онези технозелоти, така наречените боготворци, си мислят, че тяхната „сингуларност“ ще започне с шеметното разрастване на изкуствения интелект. Щом станат умни като човешко същество, компютърните същества бързо ще проектират нови кибернетични умове, които ще са още по-умни.
И тези още по-умни същества ще създадат още по-умни… и така нататък, все по-бързо и по-бързо. Представителите на движението на боготворците си мислят, че този шеметен прогрес ще е нещо добро и че човечеството ще го последва! А междувременно други — може би мнозинството — намират подобна перспектива за ужасяваща.
Като че ли никой не се е замислял, че има вероятност Новите умове да имат реакции, подобни на нашите. Защо да приемаме, че те ще желаят подобно ускоряващо се развитие на интелекта? Ами ако умните машини не копнеят да направят самите себе си остарели и да проектират собствените си плашещо умни заместници?
Това се нарича тест на Молдин. Един от признаците дали някое изкуствено същество е наистина интелигентно може да е дали то няма изведнъж да реши да престане да съдейства за ускорената еволюция на ИИ. Да не проектира наследниците си. Да забави темпото. Достатъчно, за да живее. Просто да живее.
55.
Семейно събиране
Война бушуваше в голяма част от Слънчевата система.
Изглеждаше безсмислено да бъде пазена в тайна — никой не можеше да закрие небето. „Аргус“, „ХевънОх“, „Бъгай“ и няколко други мрежи на астрономи аматьори съобщиха за внезапни компактни експлозии далеч отвъд земната орбита. Скоро най-добрите телескопи забелязаха йонни следи на мощни лазерни лъчи, пронизващи черното пространство от една точка до друга и изпаряващи носещи се в пустотата обекти. Отначало всички мишени изглеждаха точки в орбитата, където бяха засечени призивните сигнали преди около седмица.
След това загадъчните стрелци откриха огън едни срещу други.
За Мей Лин всичко това бе прекалено шантаво, за да се замисля за него — беше прекалено далеч от всичко, което я бе засягало в живота й. От смазващата бедност в платата на Синдзян до Хунанското земетресение и пожара, който бе оставил белези по лицето й, през продължителната и тежка работа, когато бършеше челата и задниците на малки императори… чак до онзи кратък лъч надежда, когато двамата с Бин замислиха големия си план — да си създадат свое местенце в надигащия се океан.