— А те проявявали ли са някои от свойствата, които видяхме тук? — Чомбе махна към покрития с плат Артефакт. — Ясни и категорични образи? Анимирани същества, отговарящи на въпроси?
— Не и в модерни времена или пред надеждни източници — призна китайският представител. — Възможно е обаче да са били повредени от суеверно бърникане или художествени… усъвършенствания. Нашите мандарини и майстори често са проявявали страст да режат и доукрасяват естествено красиви неща — тъжно отбеляза той. — Възможно е също кристалите да са били повредени през вековете войни и грабежи. Древните сведения най-малкото показват, че те биха били добри обекти за изследване. И може би в момента се изучават от тайни групи.
Това беше неприятно. Някакъв таен сбор на мощен елит, печелещ предимство, като сравнява своя таен източник с пороя публична информация от Хаванския артефакт.
— Има и още по-стари легенди или смътни намеци, че магически камъни са били погребвани в гробници на владетели. И също така…
Бен Фланъри въздъхна. Не искаше да го разсейват.
— Това ли е всичко, което искахте да ни кажете? Че някои музейни експонати може някога да са проблеснали за малко, преди да бъдат обработени и направени безполезни? От думите ви останах с впечатление, че вече разполагате с нещо по-съществено.
Хайхон Мин поклати глава.
— За малко щяхме да разполагаме. Особено обещаващ екземпляр, който непрекъснато се измъква от ръцете ни. И то не само веднъж, а често, в рамките на едно поколение.
— Едно поколение? — озадачено повтори Акана. — Но…
— От толкова време подозираме, че нещо забележително, някакъв непокътнат пратеник, може да се намира в частни ръце. Издирванията ни на няколко пъти ни отведоха почти до него.
„И ако се бяхте сдобили с работещ кристал преди аз да намеря такъв в орбита — запита се Джералд, — щяхте ли да съобщите за него на света, както направихме ние?“
Хайхон продължи:
— Последното разминаване с кристала, колкото и смущаващо е да го призная, стана само преди малко повече от ден. Трийсет часа, ако трябва да съм точен. Оттогава търсим здравата. И като че ли по петите му са и други сили.
— Но… — Акана се наведе напред и опря лакти на гладката повърхност на масата. — Откъде знаете, че това не е поредният камък фетиш, кристален череп или нещо друго, изработено от човек…
— Знаем — твърдо заяви представителят на Велики Китай. — И сега съм оторизиран да ви покажа какво точно знаем.
Със сумтене и движения на ръцете Хайхон Мин извика над масата картина. Нещо като свитък или тънък документ, една-единствена страница, която се разпъна и заблестя в пикселизирани дъги, сякаш осветена от падаща под ъгъл светлина. Джералд присви очи. Ииуерът му компенсира и интерпретира.
Паметен лист. По-старо устройство за съхраняване на данни с обем десет петабайта.
Тънкият обект се зарея в синтетично 3-D над тях, след това се изглади, като се въртеше и блестеше във всеки цвят на дъгата.
— Записът попадна в ръцете ни само преди три часа. В момента пътува към Пекин, но предварително свалените данни съдържат информация, която е толкова стряскаща, че ми е наредено да я споделя с вас.
В ъгъла на паметния лист се появи малко петънце чернота. Разгъна се веднъж… два… няколко пъти… и продължи да се разраства. След това в петното се появиха блестящите точки на звезди, които се въртяха и разпръскваха и бързо се подредиха в изкуствен триизмерен космос с непознати съзвездия… обгръщащи от всички страни някакъв синьо-кафеникав свят. Свят, който със сигурност не беше Земята. Нито някой от десетките, показани от Хаванския артефакт, поне доколкото можеше да прецени Джералд.
— Както казах, не открихме самия междузвезден пътник — обясни Хайхон Мин. — Кристалът може би вече е скрит на тайно място от някоя държава, клика или банда. Един наш достоен гражданин обаче ни осигури този запис, съдържащ десетки часове изходни данни от Небесното яйце.
— Небесно яйце ли?
— Оригиналният артефакт е национално богатство на Китай. Той е наш и можем да го наричаме както си изберем. И бъдете сигурни, че ще го намерим! А междувременно, ето една част от съкровището му. Не забравяйте, че и аз виждам това за първи път.
Хайхон Мин направи знак и последва разказ, изграден изцяло от образи.
Започна с това как жителите на синьо-кафеникавия свят изстрелват мъничка проблясваща сонда и използват огромни машини, за да изпратят ярки лъчи, засилващи тънкото й платно през огромната космическа пустош. Генадий и Рамеш замърмориха за техническите разлики между показания тук метод и описания от Хаванския артефакт. Никой друг не проговори. Малкият пратеник летеше в мрака… и след това бе осветен от бързо приближаващо слънце.