Джералд затаи дъх, когато внезапно появилият се Юпитер улови и отклони малкия пратеник… който след това се понесе на слалом между другите планети, като непрекъснато забавяше ход, докато най-сетне не се появи познатото кълбо, което хвана космическия пътешественик в последна огнена прегръдка…
… последвана от зашеметяващо, омекотено от снега приземяване. После откриването му от хора в кожени дрехи… А историята тепърва започваше.
Нямаше почивки за храна и дори за тоалетна, нито някой проговори. Не и докато не се появи една-единствена дума, която заблестя над масата, точно до покритата издутина на Хаванския артефакт. Бе древна китайска идеограма, рееща се и мъждукаща в калиграфски стил, който изглеждаше докачлив. Дори гневен.
Ииуерът на Джералд нямаше проблем с превода. И изведнъж той разбра защо Хайхон Мин и началниците му изведнъж бяха решили да споделят всичко, което знаят.
ЛЪЖЦИ.
Трябва да го оставиш на момчетата и момичетата от контактната комисия. Те измислят умни трикове да накарат Артефакта да сътрудничи. Първо с онази дресировка, към която прибягнаха миналия месец. А сега чрез отказ да записват безкрайните чертежи и технически наръчници, бълвани от сондата.
Кой би си помислил да опита това? Да каже не на безплатен подарък? Да откаже нещо, което човешките същества желаят страстно — всички онези върхови технологии, за да постигнат най-важното.
Все пак има логика. Какъв е основният приоритет на сондата? Да ни накара да произвеждаме още сонди. Без значение дали тази крайна цел е добра, лоша или неутрална. Артефактът трябва да жадува да ни научи на тези технологии. Жажда, от която можем да се възползваме. Хидеоши и хората й са схватливи. Няма да почешат сърбежа на Артефакта без някакво заплащане от негова страна. А искането им?
Още разговори с пътниците. С един, двама или трима на сесия.
Това стана по-наложително, когато засякохме лазери и оръдия в Астероидния пояс! Комисията настоя за обяснение — и Най-стария оцелял първоначално изрази изненада, после безразличие, а накрая приписа всичко на „лоши машини от по-ранни епохи“.
И добави, че „вие хората можете да се защитите, като свалите мощни средства. Нека ви покажем как да изпращате мощни лъчи, които могат да изчистят слънчевата ви система!“.
Хм. Изкушаващо. Убедително. Кой отказва предложение за големи пушки?
А Джералд Ливингстън хвърли и потопи извънземните в мрак — докато накрая не приеха условията. Един час срещу един час. Те ни учат на нови технологии известно време, след което ние получаваме различна гледна точка — доколкото е такава.
Така се връщаме на интервюто с Пикиращия рибоубиец, най-младия член, горд, че неговата раса е създала Артефакта, който държим в ръцете си, и на пръв поглед безразличен към факта, че не засичаме никакви следи от индустрия или радиосигнали от родния му свят. „Всяка органика умира“ — отвърна той, свивайки шантавите си криле.
А Сепийка… тя сама си избра името от петдесет хиляди, предложени от хлапета от целия свят. Проява на чувство за хумор от размахващо пипала псевдоглавоного! Основният й принос към човешката култура — нова и убедителна дефиниция на „ирония“ — накара интелектуалците да се запитат защо не си помислихме за това! И ни трябваше извънземен, за да го разберем. Ха.
Въпреки това Сепийка не се отклонява от партийната линия на Най-стария. Той признава, че Артефактът може наистина да е като вирус, както казват критиците, но добронамерен и сътрапезник. И даде стотици примери от нашата медицинска литература. Доста убедителни доводи.
Други са по-трудни за разбиране. Например подобното на гъсеница същество, което по време на всяко интервю се взира от кристала към всеки човек наблизо и после бълва серия пренебрежителни символи, които се превеждат като „Леле, ама че въображение имам!“
Типичен пример на болестта на Ноукс, спечелила на създанието консесусното име Бени.
— Какво очаквахте? — отбеляза М’м пор’лок, който прилича на гигантска червеникава видра, след като помогна да отведат Бени. — Цяла вечност се носим в космоса, като или спим, или се забавляваме в огромни виртуални нива дълбоко в кристалния ни съд. Можете да се изгубите насън. Или да пропуснете шанса да вкусите обективната реалност при кратката среща с жива раса.