И подобно на аристократите на борда на „Титаник“, щяха да мислят за спасителните лодки.
„Консолидират ли властта си, цялата наука ще се насочи към извънземните технологии. Чертежите на Артефакта ще станат прототипове, а после и орбитални заводи. Бившите ми равни, вече господари на Земята, ще си представят, че решенията им са следствие на логиката, необходимостта и суверенната им воля. А всъщност ще танцуват на мелодия, която отеква назад в пространство-времето.“
Бен Фланъри освети кристални фрагменти, разкриващи разпокъсани съзвездия или части от планети, симулирани същества и нечетливи каскади от символи, които никога нямаше да бъдат разбрани напълно. Всички бяха погълнати от работа. И може би затова Лейси беше единствената, която забеляза четирите фигури, появили се на вратата в другия край на залата.
Джералд Ливингстън, Акана Хидеоши и двама други членове на първоначалния контактен екип, руснакът и канадката с китайски произход, минаха покрай другата маса, в центъра на която имаше един-единствен предмет, покрит с дебел плат. И четиримата бяха облечени в цели пилотски костюми и носеха пътни сакове, преметнати през рамо.
Астронавтът почти не удостои с поглед покрития Артефакт, който беше уловил с ласото си в космоса, а поведе малката групичка към страничен изход, който бе останал заключен месеци наред.
Ливингстън бутна вратата с рамо и натисна. За един дълъг момент четиримата просто стояха там, окъпани в яркото слънце на Мериленд, и вдишваха свежия ветрец за първи път от месеци.
Лейси пристъпи до втората маса и докосна черния плат.
И макар че звукът беше очакван, подскочи, когато вратата зад нея се затръшна.
Това е може би последната за незнайно колко време сесия разговори с извънземни, които ще разглеждаме. След като Контактният център на практика затвори, всички контакти с Хаванския артефакт трябва да минават през онзи нов съвет. Въпреки всички тревожни сигнали, които го свързват със заговор на разни финансови акули и подмолни личности.
Сякаш покрай бушуващите бунтове и контрабунтове си нямаме достатъчно внасящи смут слухове:
— Че Артефактът е вече унищожен и че онзи, показан от СМ на пресата вчера, е фалшификат.
— Че е фалшификат, целящ да скрие факта, че оригиналът е ОТКРАДНАТ! Отмъкнат от членовете на стария контактен екип, които изчезнаха безследно.
— Че си е бил фалшификат открай време. (Да, този слух се върна.)
— Че вчерашната експлозия на Канаверал е имала за цел да отклони вниманието от друго изстрелване по същото време, но от открито море.
— Че крионичното замразяване на живи хора, опитващи се да избягат от нашето смутно време, е набрало невиждани темпове и че цените на течен азот са скочили до небето.
— Че кризата може да доведе до ново свикване на Общото събрание на съсловията, което да преразгледа Голямата сделка.
И тъй нататък, и тъй нататък. Толкова много загадки… и къде, по дяволите, е Тор Повлов точно когато се нуждаем от нея?
Няма значение. Тук и сега искам да се върна към основния обект на нашия интерес — извънземните от Артефакта, или артенците. Към онзи последен разговор преди закриването на Контактния център. Започнахме да го обсъждаме вчера.
Ще си спомните, че повечето хора бяха очаровани от подобното на бръмбар същество, което се нарече Марциан Капела на древния римлянин, който видял предстоящия упадък на цивилизацията и се опитал да спаси нещо от нея. Нашият земен Марциан Капела се мъчил да събере нещата, които е смятал за най-големите постижения на неговата култура — Седемте свободни изкуства. И колекцията му, съставена в шантав поетичен вариант, е омагьосвала мнозина през Средновековието. Между другото тя вдъхновила и Айзък Азимов да напише своята прочута научнофантастична серия „Фондацията“.
Извънземният Капела се опитва да запази много съкровища на своя вид и планета и да ги защити от изтриване. За мнозина от нас подобни опити са благородни и трогателни. Толкова трогателни, че пропуснах нещо също толкова важно.
То дойде по време на разговора с М’м пор’лок — онова червеникаво, подобно на видра създание. Когато Емили Тан (още преди да изчезне) го разпитваше за основния разказ на Артефакта. Историята, разказана от Най-стария оцелял и повечето други. Че всяка органична раса измира.