М’м пор’лок се съгласи с версията на Най-стария оцелял… макар че езикът на тялото му предизвика ожесточен спор в Мрежата. Някои видяха признаци на съпротива, може би дори на принуда! Други ги укоряват, не било глупаво трепетите и движенията на извънземен да се интерпретират от човешка гледна точка.
На тогава М’м пор’лок продължи.
„Има легенда — каза той, — че един ден ще се появи вид, който ще постигне невъзможното. Същества, които ще забележат и мъдро ще избегнат всички клопки и опасности, като в същото време продължат напред. Раса, която трезво ще изучи изкуството на оцеляването, занаята на зрелостта и науката на състраданието.
Казват, че това ще бъде нова епоха. Че ще се появи отдавна очакваната цивилизация, която ще се заеме да спаси всички обещаващи нови раси, като ги учи на умението да се справят и оцеляват. И ще издигнат онези, които са се препънали по-рано.
Те ще осветят пътя за всички.“
Емили Тан пламенно помоли М’м пор’лок да обясни. Но тогава се появи Най-стария оцелял и напомни на всички, че времето е изтекло.
„Разбира се… това е само легенда — завърши червеният извънземен, докато техният говорител стоеше до него. — Приказка за деца или за онези, които не се съгласяват. Не за реалисти, които виждат. Има само един начин за спасение.“
61.
Шамандура
Издигане.
Иисистентът в дясното му око изписа символа и обясни новия курс на механичния морски дракон, който бе погълнал Бин и камъка-свят.
И наистина, роботът се беше насочил нагоре и се тресеше от ударите на дългата си опашка. Бин гледаше през малкия прозорец как покрай тях мина угаснал вулкан, чийто ерозирал връх беше увенчан с коралов риф, проблясващ от прибоя и яркото слънце. Това ли беше тайната база на групата, изпратила машината за него?
Тоест за камъка-свят? В най-добрият случай Бин щеше да е помощник, гид, с надежда за награда. Не за смърт.
Но това не беше отдалечена база. Вместо да влезе в лагуната през канала, който Бин успя да зърне между плитчините, машината се завъртя и се отдалечи, като следваше склона на планината към едни плитчини на известно разстояние от основния атол.
Започнаха да забавят ход.
При едно вълнообразно движение на дракона Бин зърна нещо напред… метална верига, започваща от котва на планинския склон и държаща нещо клатушкащо се на повърхността. Генератор за електричество от вълните? Нима роботът спираше само за да зареди батериите си?
Мисълта, че това може да е само кратка спирка в много по-дълго пътуване, сякаш изпълни тялото на Бин с болежки, а ума му с новопоявил се ужас от затворени помещения. Мъничкото пространство сега изглеждаше още по-малко, с още по-спарен въздух. Той се размърда, неволно притискайки длани и стъпала в тапицираните стени, дишаше тежко.
Пен Сян Бин.
Съсредоточи се.
Това е метеорологична и комуникационна шамандура.
Думите, които се зареяха дръзко за момент в долната дясна част на полезрението му, бяха укорителни и успокояващи едновременно. Бин дори намери у себе си достатъчно здрав разум да не субвокализира облекчението си. Несъмнено това беше място на среща. Драконът щеше да използва шамандурата, за да извика друг съд. Вероятно хидроплан. Бин вече беше пътувал по такъв начин. Е, горе-долу такъв.
„Но въпреки че пингвинът на Нгуен положи всички усилия да прикрие следите ни, докато ме водеше към потъналия Пулупау, китайските специални сили все пак ни откриха. Откриха камъка-свят. Дали са имали шпионин на По-нови Нюпорт? Или някой от сателитите им е засякъл някаква светлина с особен цвят, отразена от камъка, докато е бил под лъчите на слънцето?“
Може би никога нямаше да разбере. Може би никога нямаше да разбере и каква е съдбата на д-р Нгуен. И на Мей Лин и детето им.
„Пък и някой друг проследи ударния отряд на китайците и се възползва от хаоса, за да вземе надмощие и да спечели наградата. Кой?
Новите ми господари ще си направят ли изобщо труда да ми кажат, когато се озова изцяло в ръцете им?“
Видя през малкия прозорец приближаващата се светлина на деня. Главата на изкуствения дракон се подаде на повърхността сред пяна и шум. Внезапно на Бин му се наложи да закрие очите си от ослепителното слънце и отразяващите се от вълните лъчи. Дори с помощта на иипетното трябваше да мига близо минута, преди да успее да различи какво се клати над водата наблизо — сиви и зелени цилиндри с куп устройства и антени отгоре.