Нещо повече, Мрежата е по същество двупосочна… не, с милион посоки… улица!
И един професор на име Алън Тъф осъзнал: Ако извънземните вече ни слушат, може би липсва само една съставка, за да започне великото събитие на контакта. Поканата!
Уебсайтът му се превърнал в примигващ приветлив знак, канещ всеки извънземен, спотайващ се някъде, било то живо същество или машина, да излезе и да заяви за себе си.
Пуснал сайта си в Мрежата. Чакал отговор и…
Пуснете тихо пеене на щурци.
В отговор на неговата „Покана към извънземните“ професорът наистина получил имейли, чиито изпращачи твърдели, че са от други светове. Всички можели лесно да се проследят и водели до различни шегобийци. Нито едно съобщение не дошло „отгоре“.
Сега, повече от век по-късно, ние разбираме поне част от причината. Логиката не е била погрешна. А просто закъсняла.
Някога в миналото в Астероидния пояс е имало извънземни същества. При това много. Ние претърсваме гробищата им. Преди сто милиона години сме щели да бъдем залети с отговори на поканата си.
Но времената се променили. Положението станало по-смъртоносно много преди приматите да се покатерят по дърветата на някоя миоценска гора, за да изкрещят от върховете им поздрава си.
69.
Заключена стая
Високи заострени кули се издигаха навсякъде, откроени на фона на звездите — призрачен град в руини, мъртъв от незапомнени времена. Замръзнали потоци стъклена пяна показваха местата, където древната скала някога е кипяла при невероятни температури. Под рухналите небостъргачи се търкаляха изтърбушени разбити останки на недовършени космически сонди.
Тор следваше Гавин през изкорубените усукани останки на гигантска фабрика за копиране. Зловещо място. Огромно и застрашително. Никаква човешка мощ не би могла да нанесе подобни поражения. Осъзнаването на това добави смразяващо чувство за безпомощност към безпокойното усещане, че я наблюдават.
Глупава инстинктивна реакция. За пореден път си каза, че унищожителите би трябвало отдавна да са си отишли. Въпреки това очите й се стрелкаха настрани, търсеха форми в сенките, примигваха от мащабите на катастрофата.
— Тук долу — каза Гавин и поведе в пещерния сумрак под усуканите кули. Докато летеше зад малкия рояк полуразумни апарати, изглеждаше почти като човек в лъскавия си скафандър. Нищо освен лекия оттенък на гласа му не показваше, че предците на Гавин са представители на силициевия, а не на въглеродния живот. Тор намери иронията за възхитителна. Всеки случаен наблюдател би предположил, че тя е създанието, направено от бръмчащи машини, а не Гавин.
Не че това имаше значение. Днешното „човечество“ включваше много типове… всички граждани, стига да показваха преданост към човешкия закон и да можеха да ценят основни неща, които се харесваха на хората. Избори много — музика, красив залез, съчувствие, вкус към добрата шега. В едно бъдеще, изпълнено с невъобразимо разнообразие, щеше да се дефинира не от формата му, а от наследството. От общия набор основни ценности.
Някои виждаха това като естествена история на раса, излязла от планетарната си люлка да живее в мир под звездите. Но Тор, която в момента настигаше Гавин под балдахина от изкорубен метал, знаеше, че решението на човечеството не е единственото, нито дори често срещано. Нямаше съмнение, че други създатели бяха избрали различни пътища.
Някога в далечното минало ужасни сили се бяха изсипали върху това място и бяха оставили огромен разрез в планетоида. Вътре пещерата преминаваше в множество тунели, разбягващи се във всички посоки. Гавин спря пред един с лек тласък от дюзите си и посочи.
— Докато изучавахме първите тунели, един от дълбочинните апарати съобщи, че е открил жилищните помещения.
Тор поклати глава. Още не можеше да повярва.
— Жилищни помещения. Имаш предвид херметично затворени стаи? Способни да поддържат живот?
Стъклото на шлема изобщо не скри раздразнената физиономия на Гавин. Той сви рамене.
— Ела, майко. Ще ти покажа.
Тор сковано последва партньора си в тъмните проходи. Прожекторите на шлемовете им осветяваха пътя.
Жилищни помещения? През всички години, откакто хората ровеха из руините на астероидите, никой не беше намерил нещо свързано с биологични същества. Нищо чудно, че Гавин беше ехиден. За един незрял робот това сигурно изглеждаше като лоша шега.