— Ето ги жилищните помещения, близо до центъра на астероида. Защо й е трябвало на сондата родител да ги поставя тук, освен ако не е търсила най-добрата възможна защита? А в същото време дъщерните сонди са навън на откритото, изложени на космически лъчи и всякакви други опасности.
Посочи нагоре с изкуствената си дясна ръка.
— Ако биологичните създания са били построени за да надзърнат само в едно кътче на тази система, нашата Земя, щяла ли е сондата да им осигури по-добра защита, отколкото е предложила на собствените си деца?
— Не — заключи Тор. — Тези „биологични създания“ не са били просто изследователски апарати. А колонисти!
Гавин дълго остана неподвижен, взираше се мълчаливо към разбитата херметична врата. Накрая се обърна. Радиовълните донесоха до усъвършенстваните уши на Тор вибрация, която партньорът й нямаше нужда да прави, тъй като му липсваха бели дробове и не се нуждаеше от въздух. Въпреки това звукът красноречиво изразяваше чувствата му.
Гавин въздъхна.
Представете си, че още сме в Епохата на невинността, преди едно поколение (за което имаме живи спомени), когато вселената изглеждаше изпълнена с какви ли не възможности.
По онова време битуваше идеята, че някой ден машините ще полетят към звездите. И ще произвеждат свои копия, като по този начин разпространяват мъдрост в галактиката. И че може би това вече се е случило.
Оказва се, че наистина се е случило, при това неведнъж! Огромно разпръскване, чийто краен резултат бил не мъдрост, а унищожение. Разбира се, тогава не знаехме нищичко за това. По онова време с цялата си наивност размишлявахме върху тишината! Ако някъде наоколо се спотайват извънземни машини, нима няма да отговорят? Разбира се, сега като че ли имаме обяснение. Пиша това сред разрушените останки от древна война. Загадъчни противници са се унищожили взаимно, без да оставят нищо, което да разкаже историята им. Но не намирате ли подобна ясна симетрия за подозрителна? Не би ли трябвало да има оцелели?
Дори при взаимното унищожение нещо обикновено остава сред руините! Така че позволете да изложа една теория. Теория, от която мнозина ще потръпнат. И ще я намерят за тревожна.
Мисля, че не сме сами сред останките. Тук някъде трябва да има оцелели. И рано или късно ще ги намерим.
Което ни връща към стария въпрос…
70.
Потайници
О, колко прелестно.
Тя извежда нашето присъствие… нас, … само по пътя на разсъжденията!
Нещо повече, тя започна да излъчва размислите си като журналистически репортаж и споделя неконвенционалните си мисли с цялата Слънчева система.
Като отрича общоприетото мнение, че никакви разбити останки не биха могли да оцелеят десетки милиони земни години, тя пише убедително, че някъде тук трябва да има живи машини. Отделни бегълци от древна битка, които все още са живи и се „спотайват“, както се изразява.
Така че, напълно логично, следващият й въпрос е очевиден още преди да е изрекла думите.
Което ни връща към стария въпрос… защо тези древни пътешественици мълчат? Нашите мрежи са така открити, че всеки малоумник може да намери начин да се свърже с тях. Оцелелите извънземни сонди би трябвало да видят сайтове като „Покана към извънземните“. Защо да не отговорят?
Преди поколение учените пуснаха нещо още по-дръзко — пряка конфронтация! И сега в репортажа си ще пусна дословно техните предизвикателства (с мои коментари тук-там):
Към всички извънземни посетители, които се скитат някъде наоколо и шпионират света ни: вече е ясно, че нямате намерение да отговаряте на многото призиви към вас да установите контакт. Избрали сте мълчанието. Заслужава ли си да се замислим защо?
Представеният списък на причини не е пълен — в края на краищата вие сте извънземни! Но все пак е открит опит. Ние ви питаме и настояваме да се замислите коя причина е най-близка до истината.
Първо, ако сте прекарали години в подслушване на нашето радио и телевизия, а сега и на интернет, и причината да не се обадите е, че се страхувате от грубото и жестоко поведение, което сте наблюдавали в нашите медии… бъдете спокойни!